Днес на 62 години става 5-кратната олимпийска шампионка Надя Команечи
Балканите са родили някои забележителни атлети, а престижните класации не трябва да минават без емблемата на спортната гимнастика Надя Команечи. Разполага с отличия от Летните олимпийски игри в Монреал и Москва през 1976 и 1980 година, които блестят във витрината ѝ, но успехите ѝ не секват и на европейската и световната сцена. Първа получава перфектната оценка от 10, а сцената как табелите с резулати не могат да покажат 10, а 1.00 е легендарна.
Започва да тренира в ранна възраст в местен за нея тим в Онещи. На 6 години започва да посещава училището за гимнастици на Бела Карои, чиято амбиция била да развива състезател от ранна детска възраст. На 7 започва да тренира под зоркото око на Карои. Превръща се в най-младият победител на националното първенство на Румъния през 1970 година. Има най-високи успехи на международни турнири в Унгария, Полша и Италия, а през 1973 година е безапелационна на надпреварата „Дружба“, едно от най-реномираните състезания за млади гимнастици.
Първите ѝ златни медали на голямо първенство идват в Скиен, Норвегия. Тя печели 4 златни медала на Европейското (индивидуално, смесена успоредка, прескок и отборно) и едно сребро (земя).
Титлите ѝ на Олимпийските игри са индивидуални. В Монреал успява да грабне три златни медала в индивидуално, смесена успоредка и греда. В отборното е със сребро, а на земя взима бронз. 4 години по-късно в Москва взима злато на греда и земя, докато индивидуално и отборно приключва със сребро.
Има общо 23 златни медала от всички състезания в кариерата си, 8 сребърни и 2 бронзови.
През 1977 година Команечи бива прехвърлена към треньори в Букурещ, след като са проявени претенции от щаба ѝ на европейското. Николае Чеушеску нарежда целия отбор да се завърне от Прага.
Команечи приема тази промяна тежко. Уменията ѝ в гимнастиката страдат и тя губи желание за живот. След опит за самоубийство Команечи участва на световното в Страсбург, където взима два златни медала. Следва завръщане при фамилия Карои. 1979 година е героична за нея, защото помага на румънския отбор да спечели злато въпреки отравяне на кръвта след назряла рана при порязване на китката ѝ.
Любопитно е, че треньорът ѝ не е съгласен с оценяването в Москва. Това е излъчено по телевизията, а реакцията на властите в Румъния е нагативна. Те смятат, че Карои е изложил нацията и животът му в родината става кошмарен. По-късно с жена си Марта емигрира в САЩ. Това се случва през 1981 година, когато заедно с Команечи биват част от турне. Там тя споделя един автобус заедно с бъдещия си любим Барт Конър, който също е гимнастик. Карои решават да избягат в последния ден от турнето, но решението на Надя е да се върне в Румъния, което създава неволи. Властимащите следят под лупа всяко нейно действие, защото се страхуват да не избяга по подобие на треньорите си. Не получава разрешение за напускане на Румъния.
Получава разрешение да участва на Олимпийските игри в Лос Анджелис, въпреки че повечето комунистически страни бойкотират Игрите. Румъния прави изключение, но мнозина смятат, че това е продиктувано от съгласието на САЩ и северната ни съседка да не допускат мигранти. Следена е изкъсо да не влиза в контакт с Карои, който по това време е треньор на Щатите.
Отказва се от спорта през 1984 година, а 5 години по-късно емигрира през границата с Унгария малко преди Румънската революция. Преминава с група румънци през Австрия, където успява да хване самолет и да отлети за САЩ. Получава покана от Барт Конър да му помага с гимнастическа школа в Оклахома. Любовта им води до брак през 1996 година. Сватбата им се провежда в Букурещ, а правителството я посреща като национален герой. Церемонията е предавана на живо по националната телевизия. По-късно се ражда синът им Дилан.
Заниманията ѝ са свързани предимно със спорта, като е почетен президент на Румънската федерация по гимнастика и Румънския олимпийски комитет. Както стана ясно по-рано в статията тя отговаря и за академията на Барт Конър, но има продуцентска къща, редактор е на списание и ръководи няколко спортни магазина. Активен участник в серия от благотворителни инициативи за деца.
Адмирации за спортист номер 1 на Балканите за 1975, 1976, и 1980 година.
Днес са родени още: Бени МакКарти – легендарен нападател на Южна Африка и носител на ШЛ с Порто, Ръсел Уестбрук – пойнт гард, МVP в НБА за 2017 година, Тома Льомар – полузащитник на Атлетико Мадрид и световен шампион с Франция.
Чети ни отново!
Снимка: https://www.instagram.com/comaneci10/
