Историята на Атлетико Паранаензе през 2024-а година
Атлетико Паранаензе е един от значимите бразилски отбори през този век. Фуракао (превод от
португалски – „ураганът“) има във витрината си доста значими постижения като титла от Серия
„А“ през 2001-а година, купа на страната през 2019-а и два трофея от Копа Судамерикана,
вторият по сила клубен турнир в Южна Америка.
Към тях прибавяме и финалите в Копа Либертадорес през 2005-а и 2022-а, загубени съответно
от Сао Пауло и Фламенго. Атлетико има и още финали в своята история, в които отстъпва: два
за купата на Бразилия, два за Рекопа Судамерикана (б.а. – суперкупата на Южна Америка) и
един за суперкупата на Бразилия. Отборът завършва втори в шампионата през 2004-а година, а
през миналия сезон остана на една крачка от поредно участие в Копа Либертадорес.
Сезон 2024 обаче се оказа с кошмарен край. За първи път от 2011-а отборът от Куритиба
изпадна от елита. Най-интересното е, че това се случи само няколко дни преди да бъде
обявена ранглистата на южноамериканската футболна федерация КОНМЕБОЛ. Според нея
Атлетико Паранаензе е девети на континента. Фуракао е пред Флуминензе, изоставайки съвсем
малко от Атлетико Минейро и Сао Пауло, но няма да играе елитен футбол в своята страна през
2025-а година.
ЩАТСКА ТИТЛА
Все пак 2024-а не започна лошо. Атлетико успя да стигне до своята 28-а титла от шампионата на
щата Парана. Поет от опитния наставник Алекси Стивал, по-известен като Кука, Фуракао
завърши първи в основната фаза, а след това се справи с третодивизионния Лондрина,
втородивизионния Операрио и сензацията от Серия „Д“ Маринга, за да грабне титлата.
ПРЕДСТАВЯНЕТО В ДРУГИТЕ ТУРНИРИ
Атлетико Паранаензе представяше Бразилия в Копа Судамерикана и изглеждаше като един от
фаворитите. Изненадващо тимът остана втори в група с парагвайския Амелиано, уругвайския
Данубио и Райо Сулиано от Венецуела. Загубите от Данубио и Амелиано в последните два
кръга бяха началото на края за Кука начело на тима.
Все пак в Атлетико достигна до ¼-финалите в турнира. Първо Фукарао се справи с със Серо
Портеньо от Парагвай, а след това елиминира аржентинския Белграно на 1/8-финал. В
следващата фаза обаче срещна бъдещия шампион Расинг Клуб. Въпреки успеха с 1:0 в първия
двубой в Куритиба, загуба с 1:4 на аржентинска земя сложи край на участието на тима в Копа
Судамерикана.
Купата на Бразилия също се оказа повратен момент за наставник номер две за сезона. След
разочароващия край на груповата фаза на Копа Судамерикана последва серия от само 5
спечелени точки в четири мача, а предстоеше и реванш срещу Ипиранга за купата след загуба с
1:2 в гостуването. От ръководството взеха решение да се разделят с Кука на 24-и юни.
Временно начело на тима застана Жука Антонело, а на 9-и юли, точно преди реванша с
Ипиранга, беше назначен далеч по-неопитния от Кука уругваец Мартин Варини. С него начело
Атлетико достигна до четвъртфиналите на турнира, но беше елиминиран от Вашку да Гама.
СМЯНА НА ТРЕНЬОРИ И КОШМАР В СЕРИЯ „А“
Истинският кошмар обаче дойде в представянето в местния шампионат. Всеки би преглътнал
отпаданията на ¼-финалите, особено след като е спечелена щатската титла, но изпадането
дойде като гръм от ясно небе.
Под ръководството на Кука Атлетико спечели 5 от първите 11 мача в първенството и събра
общо 18 точки след 3 равенства и само 2 поражения. В следващите пет кръга при временния
наставник Жука бяха допуснати цели три загуби в пет мача, но двете победи замазваха очите.
Ръководството на Фуракао допусна своята най-голяма грешка с назначаването на Варини. Само
на 33 уругваецът имаше едва един сезон като старши треньор, в който постигна чудеса начело
на Дефенсор. Но бразилският шампионат се оказа много изискващ. В девет двубоя в
бразилейрао Атлетико взе само шест точки след един успех, три равенства и пет поражения.
Отборът от щата Парана изглеждаше в много незавидна позиция в края на септември. Тогава
дойде време и за нова треньорска рокада. Варини беше уволнене, а бившият аржентински
халф Лучо Гонсалес пое втората си работа като треньор след само 10 мача начело на Сеара
през 2022-а година. Първият му мач беше поражението с 1:4 от Расинг, което сякаш беше
очаквано. След това обаче бяха допуснати нови осем загуби в 13 мача в Бразилейрао. В
местния шампионат Атлетико постигна само 3 успеха и 2 равенства, а събраните 11 точки не
стигнаха за оцеляване.
В последния кръг Фуракао гостуваше на Атлетико Минейро, който скоро беше загубил финала
на Копа Либертадорес и също се бореше за оцеляването си. Флуминензе и Брагантино бяха
другите застрашени, но оцеляха. Поражение номер 18 на Атлетико Паранаензе означаваше 17-
о място и предстоящ сезон в Серия „Б“. „Ураганът“ събра 42 точки от 38 мача и изпадна! 11
победи се оказаха прекалено малко, за да се задържи в свръх конкурентната бразислка Серия
„А“.
Девети на континента, но 17-и в шампионата. Така Атлетико Паранаензе ще посрещне новата
2025-а без футбол в клубните турнири на КОНМЕБОЛ и с опит да направи толкова бързо
завръщане, колкото на Сантос.
Чети ни отново!
Снимка: pixabay.com
