Бианконерите са рекордьори по загубени битки за трофея в Шампионската лига
Ювентус е най-титулуваният отбор в Италия. С двойно повече титли на страната спрямо следващите в класацията, с рекордните 15 купи на Италия и 9 суперкупи на страната „бианконерите“ са синоним на трофеи. Напоследък обаче това осезаемо липсва, а проблемите с треньорската позиция и неуспешните трансфери следват един след друг.
Следващите редове обаче няма да се концентрират върху сегашната ситуация, нито върху успехите на „Старата госпожа“. В този материал акцентът ще падне върху една черна страница от историята на клуба. Тя е свързана със загубените финали в европейските клубни турнири и по-специално Шампионската лига, където от 9 двубоя за трофея Юве е спечелил само 2.
Седемте загубени финала в най-престижния клубен турнир в Европа са абсолютен рекорд. Всички недоброжелатели на Ювентус винаги обръщат внимание на тези провали, съпътстващи решаващите срещи на отбора в битката за „ушатата“ купа. Те отстъпват на Аякс през 1973-та година, на Хамбургер 10 години по-късно, на Борусия Дортмунд и Реал Мадрид в две поредни издания в края на 90-те години, а след това и на Милан през 2003-та, Барселона през 2015-та и отново Реал Мадрид през 2017-та.
През сезон 1972/73 италианският шампион Ювентус защитава честта на страната в Купата на европейските шампиони (КЕШ) и достига до финалната среща с нидерландския Аякс. На стадион „Райко Митич“ в Белград гол на Джони Реп още в петата минута се оказва непреодолим от отбора, в чийто състав личат имената на Дино Дзоф, Фабио Капело, Хосе Алтафини и Пиетро Анастази.
Десет години по-късно Юве се изправя за титлата срещу Хамбургер. Отново ранен гол носи разочарование на торинци. Точен в деветата минута за германците е Феликс Магат, а играчите на Джовани Трапатони нямат отговор на това. Дзоф и Роберто Бетега губят втори финал, а съотборници са им Мишел Платини, Паоло Роси, Гаетано Ширеа, Клаудио Джентиле, Марко Тардели и Збигнев Бонек.
Все пак само след две години идва и първия триумф в надпреварата след 1:0 на Ливърпул. А през 1996-та Юве печели срещу Аякс след изпълнения на дузпи.
Предстоят общо поредни финала, два от които не завършват добре за „Старата госпожа“. Първо през 1997-ма Борусия Дортмунд сваля устремилия се към защита на отличието тим след категоричен успех с 3:1. Въпреки гола на Алесандро Дел Пиеро, той и Зинедин Зидан, Дидие Дешан, Марк Юлиано, Кристиан Виери, Чиро Ферара, Анджело Перуци, Ален Боксич и Паоло Монтеро остават с празни ръце.
Година по-късно Реал Мадрид триумфира срещу „бианконерите“ на Марчело Липи. Отново познатият болезнен резултат от 0:1, но този път не с толкова ранен гол. В отбора са останали голяма част от звездите от предходната година, а с тях играят още Едгар Давидс и Филипо Индзаги, които не успяват да помогнат.
Решени да забравят за неуспехите в края на 90-те торинци влизат във финала на сезон 2002/03 като фаворит срещу Милан. Липсата на наказания Павел Недвед обаче дава резултат, защото на тази позиция Марчело Липи няма адекватен заместник. След 0:0 в редовното време и продълженията се стига до дузпи, при които „росонерите“ печелят с 3:2. Пропуски от бялата точка за Юве правят Давид Трезеге, Марсело Салайета и Паоло Монтеро.
След тежкия период заради скандала с италианския футбол, ударил най-сериозно „бианконерите“ те достигат до финал в Шампионската лига отново чак през 2015-та година. Въпреки чудесното представяне преди този сблъсък избраниците на Масимилиано Алегри изглеждат изключително респектирани и ранният гол на Иван Ракитич за 1:0 в полза на Барселона усложнява още повече ситуацията. Все пак Алваро Мората бележи за 1:1, а след това реферът Джунейт Чакър не отсъжда чиста дузпа в полза на Юве, но дори и с нея едва ли италианците щяха да спечелят. Луис Суарес и Неймар носят победата с 3:1 на Барса, а „Старата госпожа“ губи шести финал в турнира.
Само две години по-късно е време и за седмото поражение. За втори път Реал Мадрид е отборът, който не позволява на Ювентус да спечели трета „ушата“ купа. „Лос Бланкос“ разгромяват с 4:1 съперника си в Кардиф. Единственото хубаво за „бианконерите“ в срещата е голът на Марио Манджукич. Това се явява и последният шанс на великия Джанлуиджи Буфон да вдигне този трофей, но стражът си остава с три загуби. А триото в защита Киелини, Бонучи и Бардзали няма силите да спре могъщата атака на тима, воден от Зинедин Зидан.
Показател за кошмарът на Юве във финалите е фактът, че следващите тимове с най-много поражения в такива срещи са Бенфика и Байерн Мюнхен с по 5.
Исторически „бианконерите“ са рекордьор по загубени финали и за Суперкупата на Италия, където имат 8 поражения в решаващите мачове, но и 9 успеха. Също така Юве губи 7 от 22 финала за Копа Италия, но Милан има 9 поражения. В графата неуспешни решаващи мачове за трофеи влиза и загубата от Парма в турнира за Купата на УЕФА през 1995-та. Дали обаче сега участие на финал, какъвто и да е той, няма да е малък успех на фона на моментната ситуация? Трябва да попитаме феновете на тима за отговор.
Чети ни отново!
Снимка: Официална страница на Ювентус във Фейсбук
