Един емблематичен клуб се разпада с висока скорост
Минутата е тридесета и част от феновете напускат стадиона… Но защо? Може би, защото любимците им изостават с 0:4 от отбор, който само преди 11 дни ги победи със 7:1. Ама сега са с резервите, не е ли нормално? Не, не е! Защото следва играчите на велик клуб като Валенсия да са научили урока си, ако ще и срещу тях да е жадният за успехи Барселона.
Това не е измислен разказ, а истинска история. История от преди броени часове. История, в която няма герои, а само едни страдащи привърженици на един вече изстрадал отбор, който няма никаква идея как да противодейства на съперника си. История, която няма да завърши с обичайния щастлив край…
Тъжно ми е за Валенсия. Отборът на „прилепите“ се бори за своето оцеляване със зъби и нокти в трета поредна кампания от испанския елит. И този път ситуацията е още по-тежка от сезон 2022/23, когато бившият футболист от последното златно поколение Рубен Бараха пое тима и с помощта на няколко млади и все още никому неизвестни момчета запази елитния му статут. Валенсия беше в зоната на изпадащите и изоставаше у дома от Валядолид. Вдъхновени от пълния „Местая“ „Лос Че“ изравниха, но наближаваха заключителните минути, а победата беше крайно необходима. Тогава Рубен Бараха включи от пейката тинейджърът Хави Гера, който вкара за 2:1. Последваха вдъхновения от други играчи от втория тим като Алберто Мари и Диего Лопес, за да може „прилепите“ да не изпаднат за втори път в своята история.
Валенсия е с 90 сезона от общо 94 в Ла Лига и отстъпва само на Реал Мадрид, Барселона и Атлетик Билбао по брой кампании в елита. Освен това „Лос Че“ са изпадали само веднъж през сезон 1985/86 и се връщат моментално, спечелвайки Сегунда. Сега обаче изпадането изглежда неизбежно и ще истинско чудо да се избегне.
След изиграването на 22 срещи от общо 38 в испанския елит „прилепите“ са на 19-тата позиция с 19 точки след 4 победи, 7 равенства и 11 загуби. Все пак надеждата е жива, защото са необходими само 4 точки, за да бъдат настигнати отборите извън опасната зона, а в последните си две домакинства Валенсия се пребори за половината си успехи.
Между тях обаче имаше едно гостуване на Барселона. Мач, който всички искаха да забравят възможно най-бързо, защото на Олимпийския стадион на връх Монтжуик Барса записа една от най-резултатните си победи срещу „прилепите“, надделявайки със 7:1 и то без Роберт Левандовски в стартовия състав. Не че полякът не се появи като резерва и не вкара един гол. Валенсия игра бездушно, допусна ранен гол още в 3-ата минута, а до 14-ата вече изоставаше с 0:3, до 24-ата с 0:4, а до края на първото полувреме с 0:5 и само необичайната милост на машината на Ханзи Флик ги спаси от по-тежко поражение.
То обаче нямаше как да бъде забравено дори и след успеха с 2:1 срещу Селта у дома. Причината беше, че съдбата обича да си играе със смелите, а на страхливите е готова да откъсне главата. Валенсия трябваше отново да се изправи срещу Барселона само 11 дни след крушението си, приемайки каталунците на „Местая“ в мач от ¼-финалите за Купата на краля.
Още преди двубоя наставникът Карлос Корберан сподели, че играчите му не трябва да се разсейват от основната цел да оцелеят в Ла Лига, но и не могат да отпишат съвсем мача с Барса. Само че самият Корберан го стори, залагайки само на един от обичайните си титуляри. Опонентът му Флик отново не пусна Левандовски, но и не му се наложи. Още в третата минута Барселона поведе с гол на местното момче Феран Торес.
Валенсия изглеждаше една идея по-смело, отколкото на Монтжуик, но също толкова безидейно и в 17-ата минута допусна втори гол, след само още 6 резултатът стана 0:3 и ето ни в 30-ата минута. Един от най-обещаващите играчи на „прилепите“ от близкото минало оформя своя хеттрик – 4:0 за гостите от Каталуня! „Местая“ започна да се празни. С течение на времето си тръгваха все повече хора, други развяваха бели кърпички, трети освиркваха играчи и треньор, защото песните срещу собственикът Питър Лим вече са омръзнали. Ясно е, че сингапурският бизнесмен иска да погребе 6-кратният шампион на Испания. Феновете на Барселона се чуваха ясно, макар и да бяха в пъти по-малко!
На мен ми стана тъжно за Валенсия, защото гледахме как Барса трябва да се смили над един от двата отбора, нарушили хегемонията на „блаугранас“ и Реал Мадрид в страната през този век. Гледахме едно безлично представяне на забравения гигант от Испания, който дори спечели Купата на краля на финал срещу Барселона преди по-малко от 6 години. И това беше осмото им му отличие от турнира. А сега всичко се разпада с убийствено висока скорост. Изпадането изглежда неизбежно, а срамните страници в историята на тима явно тепърва ще се пишат.
Тъжно ми е за Валенсия!
