Интер постигна требъл с тези играчи през сезон 2009/10
Привържениците на Интер винаги ще помнят една конкретна кампания през настоящия век и това е 2009/10. Тогава „нерадзурите“ спечелиха требъл, триумфирайки в италианския шампионат, Купата на Италия и Шампионската лига. Под ръководството на Жозе Моуриньо италианците наложиха сериозна доминация на всички фронтове.
Моуриньо разполагаше с много доказани играчи, от които е трудно да изберем конкретни 11, затова ще се спрем на единайсеторка от финала на Шампионската лига:
Жулио Сезар, Майкон, Лусио, Валтер Самуел, Кристиан Киву, Хавиер Санети, Естебан Камбиасо, Уесли Снайдер, Самуел Ето‘о, Диего Милито и Горан Пандев
Тези играчи се превръщат в пета част от „Най-добрите единайсеторки на 21-ви век“.
ВРАТАР И ЗАЩИТНИЦИ
Когато говорим за отбор, воден от Жозе Моуриньо, винаги трябва да започваме от отбраната. Именно тя беше в основата на постигнатите успехи. Със само 34 допуснати гола в Калчото, с 4 сухи мрежи и само 3 допуснати попадения в елиминациите в Шампионската лига, както и със само 1 попадение в мрежата в петте сблъсъка по пътя към Копа Италия.
Номер едно по изиграни мачове тогава беше десният бек Майкон. Бразилецът изигра 52 срещи, в които се отчете със 7 гола и 12 асистенции. В 47 мача участие взе 32-годишният тогава Лусио. Сънародникът на Майкон оформи убийствено дефанзивно дуо с аржентинеца Валтер Самуел, който игра в 42 сблъсъка. Самуел, който също беше на 32 тогава, вкара 4 гола, а Лусио се разписа 2 пъти, но даде и 3 асистенции. Кристиан Киву беше най-често използваният ляв бек с 33 двубоя, гол и асистенция. Румънецът тогава беше на 29 и често беше заместван от младока Давиде Сантон, появил се в 15 срещи. Двадесет двубоя изигра 36-годшиният ветеран Марко Матераци, а в други 25 мача се включи 33-годишният колумбиец Иван Рамиро Кордоба.
Нищо нямаше да е същото без топ вратар като Жулио Сезар. Поредният бразилски стожер в онзи отбор на Интер участва в 54 от всички 57 мача на тима, запази 25 сухи мрежи и допусна само 45 гола в най-силната си кампания в цялата кариера. В други три двубоя го замести 38-годишният Франческо Толдо, за когото това беше последен сезон в кариерата.
ХАЛФОВЕТЕ
Правим плавен преход от отбраната към полузащитата, където Хавиер Санети беше преквалифициран. Десният краен бранител от Аржентина, който навърши 36 години преди старта на кампанията, игра като ляв бек, опорен полузащитник и най-малко на титулярната си позиция отдясно на защитата. С капитанската лента на тима той записа 55 мача, в които се отчете само с 1 голов пас, но неуморния труд който хвърли, го превърна в тихия лидер на тима. С 47 мача, 4 гола и 2 асистенции неговият сънародник Естебан Камбиасо също остави силно впечатление в средата на терена, особено в ключовите мачове за „нерадзурите“. Често в двойката опорни халфове попадаха Деян Станкович и Съли Мунтари. Сърбинът с прякор „Змея“ изигра 43 мача, в които вкара 5 попадения и даде 4 голови паса, а ганаецът помогна с 2 точни изпълнения и 2 асистенции в 42 мача преди да разгърне потенциала си на макс на световното първенство през 2010-та. Сериозна помощ оказа и Тиаго Мота със своите 4 попадения и 5 голови паса в 40 срещи. Всички те заместиха тръгналия си през зимата в посока Манчестър Сити Патрик Виера, който преди това се отчете с 1 попадение в 16 срещи.
Номер едно сред халфовете обаче несъмнено беше Уесли Снайдер. Нидерландецът, който за мнозина беше заслужаващият „Златната топка“ играч, даде 15 асистенции и вкара 8 гола в 41 двубоя. Снайдер беше великолепен в Шампионската лига, където дойдоха 3 от головете му и 6 от асистенциите, включително една на финала срещу Байерн Мюнхен, спечелен с 2:0.
АТАКАТА
И като говорим за онзи финал, герой в него стана Диего Милито. С две от всички си 30 попадения в 52 двубоя 31-годишният аржентинец помогна за най-важната от всички победи. Той се отчете и с 8 асистенции, което го превърна в най-важната брънка във веригата на Моуриньо в атака. Нека не забравяме, че с негов гол във финала срещу Рома беше спечелена и купата на Италия.
Това остави в сянката му Самуел Ето‘о. Камерунецът дойде през лятото от Барса, на където се запъти Златан Ибрахимович, но вкара само 16 попадения и даде 7 голови паса в 48 двубоя за требъла. Именно затова през зимата на 2010-та година Интер отмъкна Горан Пандев от Лацио без трансферна сума. Кариерата на Пандев се възроди и макар да се разписа само 3 пъти и да даде 6 асистенции в 27 срещи, той позволи на Моуриньо да има много повече опции в атака. А португалецът се нуждаеше от тях, защото Марио Балотели не беше постоянен, макар че 19-годишния талант беше трети по резултатност с 11 попадения, към които включи и 8 голови паса в 40 мача.
Сезон 2009/10 и до ден днешен е най-успешният за Интер. Може ли той да се повтори в близкото бъдеще? За целта трябва „нерадзурите“ да имат поне толкова добри играчи, колкото преди 15 години.
Чети ни отново!
Снимка: Официална страница на Интер във Фейсбук
