България изигра мач на прилив и отлив. Не е случайно, че говоря в единствено число. Приливът бе безупречната атака, завършила с гол на Марин Петков, а отливът – всичко останало. Всяко докосване от атаката на бъларите при попадението бе от висока класа. Десподов, Лукас Петков, Филип Кръстев и Марин Петков знаеха какво правят. А после?
Проблемите с отбелязването на гол
Ранен гол, който ни накара да се запитаме дали сме способни да нарушим тенденцията, че не можем да вкараме повече от веднъж от около година и половина време. Отговорът е, че головата немощ ни попречи за пореден път. Нито един точен удар през второто полувреме при изоставане. Без съществени опасности пред двете врати, което бе по вкуса на ирландците. Но къде се корени проблемът?
Нямаме изявен нападател. Липсват стрелци от висока класа, а формата, която демонстрират отделни играчи не е постоянна. Актуалната ситуация показва добра успеваемост за Владимир Николов, който бе повикан в „А“ отбора на България. С квалификацията на централен нападател няма нито един друг футболист в групата на Илиан Илиев. И никой не може да сочи с пръст Николов, който влиза да ни спасява в 72-ата минута. Това е дебют за нападателя на Славия. Трябва да покажеш завиден характер, за да грабнеш шанса си с ефективност. Такъв характер рядко се възпитава по родните терени. Не, че съм специалист в треньорството, но ми е правило впечатление как мотивират талантите в чужбина и как не го правят у нас.
Илиан Илиев също не е виновен, тъй като в родното първенство атаката е водена от българин само в Славия, Арда, Спартак Варна и Септември. Прекалено малък избор, а за чужбина да не говорим.
Ахмед Ахмедов и Алекс Колев са футболистите, които получиха доверие в предишни мачове, но те са временен вариант, тъй като са в напреднала възраст. С други думи, не са решение за бъдещето.
Атаката снощи
Смяната на позиции от Лукас Петков, Кирил Десподов и Марин Петков не сработи трайно. Хрумването не беше лошо, защото споменатите играчи са пъргави и евентуално можеха да надбягат противниците. Липсваха ни пространства, което ги ограничи. В реванша ще е ключова активизацията на атакуващия полузащитник и останалите в халфовата линия, за да захранят тримата нападатели.
Защитата се пропуква лесно
В Черно море Илиан Илиев е съставил страхотна защита. Много е трудно да пробиеш „моряците“ и от това си патят и най-добрите в Първа лига. Солидността в националния отбор обаче се пропуква. Вчера видяхме ясен пример за липсата на компактност и може би лоша комуникация. От бранителите единствено Антон Неделяков показваше умел подход. Двата гола, които допуснахме, падат и върху вратаря Димитър Митов, и върху отбраната. При изравнителното попадение е груба грешка да оставиш нападателя на ирландците да асистира с крак след контакт с топката във вратарското поле. Вторият гол падна след безпрепятсвено движение от Мат Дохърти. 33-годишният бранител на Уулвс се вклини в защитата, а Димитър Митов излезе да боксира неразчетено – 2-1 за Република Ирландия.
Не искам да нарочваме Митов, защото е един от малкото, които играят на високо ниво в Шотландия. Има и такива мачове, но са важни поуките.
Напрежението
Това е проблем номер 1. Уж. Лигата на нациите не е турнир, който да има това значение като квалификации или големи форуми. Най-лошото, което може да се случи е да останем в Лига C. Всъщност там може да имаме повече шансове за участие на европейско първенство. Напрежението винаги е там, но е обща отговорност да се справиш с него. Това е работата на Илиан Илиев и професионалистите на терена. Истината е, че в България винаги ще се намерят недоволни, така че не може да се трогваш от общественото мнение постоянно. Ако се справяш на терена, ще намерят нещо от личния ти живот, за което да се хванат.
Феновете
Знам, че часът на мача бе неудобен. Знам, че резултатите и играта не са мотивация, за да отидеш на стадиона. Това са си резонни причини за посещаемостта на срещите на „лъвовете“. Но остава неприятен вкус, когато дори най-лъскавият стадион у нас не е пълен. Споменавам темата, защото феновете също имат своите задължения. Трябва привържениците да се върнат на трибуните, а „Христо Ботев“ е най-подходящото място поне в този момент.
Заключение
България показа, че проблемите си стоят и са разнородни. Няма нищо крайно и лошо в това да се изкажат грешките, защото те са най-прекият път към подобрение. Родният футбол има нужда да си поеме въздух и се надяваме, че в неделя представянето ни ще е по-умело. Хубаво е след тази пауза да си дадем сметка къде се намираме и всеки да поеме отговорност за работата си, за да може националния отбор да има повече потенциал. Тук се включват клубовете, треньорите, футболистите, анализаторите, журналистите и феновете.
Чети ни отново!
Снимка: Team Bulgaria
