Марк Маркес е световен шампион в кралския крал в света на мотоциклетизма. Испанският пилот на Дукати спечели титлата в MotoGP за 2025 година през изминалия уикенд на пистата Мотеги в Япония.
Маркес го направи при оставащи пет кръга до края на сезона. Испанецът има аванс от 201 точки пред втория в класирането – брат му Алекс Маркес.
Марк доминираше през по-голямата част от кампанията и след 7 двойни победи между Гран При на Арагон и дебютното Гран При на Унгария, той натрупа аванс, който няма как да бъде заличен. Въпреки леките колебания в Каталуния, отпадането в спринта в Сан Марино и двете втори места в стартовете в Япония, Маркес спечели седмата си световна титла.
Той за първи път прегърна трофея след 6-годишна пауза. Между 2013 и 2019 година го направи шест пъти. Единствено през 2015 Марк Маркес не успя да триумфира. И след спада в представянето му, дошъл и от физически проблеми, всички смятаха, че няма да успее дори да изравни Валентино Роси.
Само че Марк Маркес го направи. Още повече, по подобие на Роси, той е на една титла от най-успешния пилот в историята на този спорт – Джакомо Агостини.
УСПЕХИТЕ НА АГОСТИНИ
През втората половина на шейсетте и началото на седемдесетте години Агостини налага невиждана до ден днешен доминация в спорта. Той печели седем поредни световни титли между 1966 и 1972 година с отбора на Агуста. Първият му триумф идва след само три победи, но и пет втори места в 10 състезания, в които съумява да се пребори с Майк Хейлууд.
Година по-късно той увеличава успехите на 5 от 10 надпревари, изпреварвайки британския си опонент с малка разлика. Хейлууд също печели пет старта, но е с две втори места срещу три на италианеца.
Сезон 1968 е най-впечатляващ – 10 победи в 10 издания на Гран при и безапелационна титла номер три за Джакомо Агостини.
В следващите две години той отново постига по десет победи, но състезанията са една идея повече – 12 през 1969 и 11 през 1970.
След пет поредни успеха обаче италианецът не се спира. Той триумфира в още две поредни години. През 1971 взима първите 8 състезания, след което участва само в още една от оставащите три надпревари, но дори отпада в нея. Агостини няма конкуренция и през 1972, когато триумфира в 11 от 13 състезания.
След трето и четвърто място през следващата кампания и титли за британеца Фил Рийд, Агостини печели осмата си и последна световна титла с друг отбор. Той триумфира с Ямаха през 1975 година. Достатъчни са му само четири победи от 10 старта, но помагат и двете втори места.
Впечатляващото при него е, че има и 7 титли при 350-кубиковите машини, които управлява успоредно с мотоциклетите в кралския клас, но правилата тогава са го позволявали.
ЕРАТА НА РОСИ
До началото на този век единствено Мик Дуън успява да се приближи до постижението на италианеца с петте си поредни титли между 1994 и 1998. Никога повече обаче австралиецът не стъпва на най-високата стълбичка.
През 2001 година започва ерата на Валентино Роси. След прекъсването на доминацията на Хонда през 2000, тимът отново е на върха благодарение на италианския пилот, който става шампион още във втората си година в кралския клас.
Историята се повтаря още два поредни сезона, в които Роси така и не среща огромна съпротива от своите конкуренти. През 2004 италианецът шокира всички и преминава в големия конкурент на Хонда – Ямаха. Успехът с новия тим не идва чак толкова трудно, тъй като Роси събира 304 точки срещу 257 на втория Сете Гибернау. През 2005 разликата с Марко Меландри е още по-голяма.
В спор с Ники Хейдън и Хонда, Роси губи световната титла в последния кръг на сезон 2006 и то с едва пет точки. Година по-късно италианецът се свлича до третата позиция, а шампион става Кейси Стоунър с Дукати.
През 2008 и 2009 Доктора отново е над всички и доближава само на една титла великия си сънародник Джакомо Агостини. Титла, до която така и не достига.
ВРЕМЕТО НА МАРК МАРКЕС
Следващият, който опитва нещо подобно, е испанецът Марк Маркес. Още в дебютния си сезон 2013 той става световен шампион, а през 2014 дублира успеха. Марк води тежки битки с Хорхе Лоренцо и Валентино Роси, но успява да ги спечели.
През 2015 отстъпва и на двамата, но титлата е при сънародника му, който изпреварва Доктора с пет точки за първата позиция и го спира за осмата титла.
След това историята говори достатъчно. Спадът на Марк Маркес е бил само временно явление и той печели още четири поредни титли. При първата е с 49 точки пред Роси. След това Андреа Довициозо му се опъва повече, но през 2018 и особено през 2019 Маркес е категоричен първенец.
Следващата година той не участва, през 2021 е бледа сянка на себе си, а след 2022 и 2023 година всички вече го отписваха. Докато не дойде края на 2024, а след това и преминаването в Дукати.
Е, вече феновете на Валентино Роси, а и на италианците в спорта могат да треперят, защото един испанец, каращ мотоциклет на италиански производител, може да сложи всички в малкия си джоб. И след една година да се изравни с Джакомо Агостини.
Чети ни отново!
Снимка: MotoGP – Facebook
