В малките часове на петък стана ясен финала на Копа Либертадорес. За поредна година той ще бъде изцяло бразилски, тъй като в него един срещу друг ще се изправят Фламенго и Палмейрас. „Прасетата“ направиха впечатляващ обрат след загуба с 0:3 в първата среща с ЛДУ Кито и след 4:0 у дома си гарантираха шанс да спечелят още веднъж най-значимата клубна надпревара в Южна Америка.
Но няма да четете толкова за надпреварата. В следващите редове ще обърнем внимание на двама от знаковите футболисти на единия финалист – Фламенго. В редиците си отборът, воден от Филипе Луис, има двама защитници, които са изключително добре познати на футболната общественост. Това са Алекс Сандро и Данило. Двамата имат невероятна връзка помежду си и дори на моменти изглеждат като скачени съдове.
Те не просто са били съотборници в четири различни клуба в три страни на два континента, но и постигат доста от успехите си, докато са в един състав. Така беше и преди няколко дни, когато Алекс Сандро започна като титуляр, а Данило влезе като резерва в полуфинала реванш срещу Расинг Клуб от Аржентина.
Двамата се събраха в своята родина през 2025 година, като левият бек се завърна още в края на август миналата година, докато Данило напусна Ювентус този януари и заигра за „рубро-негро“. Сега двамата ще имат възможността да спечелят още една Копа Либертадорес. Турнирът, след който за нито един от двамата футболният път вече не беше същия.
ПРОБИВЪТ В САНТОС
Макар че кариерата и на двамата играчи не започва в емблематичния тим на Сантос, именно там те успяват да направят своя пробив. Алекс Сандро идва под наем в отбора в началото на 2010 година. Шест месеца по-късно Сантос се подсилва и с едва 20-годишния Данило за 900 хиляди евро от Америка Минейро.
Първият успех и за двамата е спечеленото щатско първенство Паулиста в началото на 2011 година, което за Сандро е второ поредно.
На 22 юни обаче идва и големият успех. В реванша от финалите на Копа Либертадорес Сантос надделява с 2:1 над Пенярол и става клубен шампион на Южна Америка. В първата среща и двамата бранители са титуляри, а във втората Алекс Сандро остава на пейката, но влиза на помощ в 68 минута. Една по-късно Данило се разписва за 2:0 и подсигурява успеха на своя тим.
Два месеца по-късно Данило и Алекс Сандро стават световни шампиони до 20-годишна възраст. А това е само началото.
ДЕБЮТ ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
През септември 2011 година Данило е повикан в националния отбор и изиграва две приятелски срещи срещу Аржентина. След месец и Алекс Сандро записва първите си минути за „селесао“. Големият успех за представителния тим обаче застига само левия бек на Копа Америка 2019. Две години по-късно и двамата са в състава, който достига до финала, но губи от Аржентина.
Двамата заедно са част от селекцията на Тите и за Мондиал 2022 в Катар, в която по-скоро се конкурират за поста вляво на отбраната на отбора, отпаднал на ¼-финалите.
Интересното е, че и двамата все още не са се отказали от националния тим, макар че за последно играха в срещата срещу Парагвай на 11 юни тази година.
ОТНОВО ЗАЕДНО И В ЕВРОПА
Връщайки се към клубния футбол двамата преминават в Порто през лятото на 2011 година, но Данило остава още шест месеца в Сантос. Двамата бекове се събират отново в началото на 2012 година, за да останат заедно до лятото на 2015-та. В този период печелят две титли на Португалия и една Суперкупа на страната.
Това не остава незабелязано и Ювентус плаща 28 милиона евро за Сандро, докато Реал Мадрид хвърля още повече – 31.5 за Данило.
НЕРАЗДЕЛНИТЕ
Макар и разделени, този път за по-дълъг период, бразилците се събират в Ювентус. За Алекс Сандро всичко при „бианконерите“ върви по мед и масло. За Данило обаче адаптацията в Мадрид е сложна и той сменя отбора с Манчестър Сити през юли 2017 година. След два сезона и при „гражданите“, той става разменна монета за трансфера на Жоао Кансело от Торино към Англия. И се оказва от печелившата страна.
Данило отново играе в един отбор със своя стар приятел от младежките формации на Бразилия и онзи прекрасен Сантос, в чийто редици са още играчи като Неймар, Гансо и Елано.
Двамата защитници печелят четири трофея с „бианконерите“, макар че преди идването на Данило Алекс Сандро е грабнал още четири титли, четири купи и една суперкупа. По-сериозен лидер става десният бек, който дори поличава капитанската лента на Юве в последните си срещи за италианския тим. А с течение на времето се мести от десния фланг към центъра на защитата.
Историята обаче трябва да се повтаря! И не случайно обичаме да я припомняме толкова често. Бразилските защитници са на прага да спечелят още едно отличие заедно и то в своята родина. Те вече грабнаха два трофея, след като са щатски шампиони през тази година, а преди това спечелиха и Суперкупата на Бразилия! Постижения, които са още по-добри от триумфите през 2011 година.
Ще успят ли отново да стъпят и на континенталния връх? Отговорът идва във финала на Копа Либертадорес!
Чети ни отново!
Снимка: Clube de Regatas do Flamengo – Facebook
