В събота срещу неделя се изигра поредният финал на Копа Либертадорес. В него за пети път в последните шест случая един срещу друг се изправиха два бразилски отбора. Фламенго победи Палмейрас с 1:0 и се превърна в най-титулувания тим от своята страна в турнира, след като грабна четвъртото си отличие от континенталната надпревара на Южна Америка.
Този триумф дойде след гол на един футболист, за когото успехът е изключително специален. Бранителят Данило реализира единственото попадение и спечели втората си Копа Либертадорес. Той е един от малкото, които са печелили, както този трофей, така и клубното отличие за шампион на Европа – Шампионската лига.
В рамките на три части, ще ви срещнем с всеки, който е триумфирал, както в Копа Либертадорес, така и Шампионската лига на УЕФА.
ДАНИЛО
Започваме от най-новото и най-уникално постижение. Единствен от всички Данило успява да спечели по два пъти и двете отличия. Първото от тях идва през 2011 година, когато той носи екипа на Сантос и успява да се качи на континенталния връх на Южна Америка. Още повече, Данило допринася с четири попадения за успеха, като три от тях идват в груповата фаза, а последният отново е във финала, в който той увеличава аванса на своя тим във втората среща срещу Пенярол на 2:0. Впоследствие бразилците триумфират с 2:1, така че можем да кажем, че отново той отбелязва победният гол.
След успехите със Сантос Данило преминава в Порто, а през 2015 година го купува Реал Мадрид. Именно с екипа на „Лос Бланкос“ той печели два пъти Шампионската лига на УЕФА. Първият път е през сезон 2015/16, в който той взима участие в седем срещи, включително финала и дава една асистенция. Година по-късно той е в ролята на твърда резерва и го виждаме само в три мача, но все пак е част от големия успех.
Последният случай в Копа Либертадорес дойде само преди дни, когато десният бек изигра шестия си мач в турнира.
МАРСЕЛО
Марсело също е уникален сам по себе си. Още един краен бранител от Бразилия е печелил двете отличия, като едното – цели пет пъти. Но това е напълно нормално, когато си играл в Реал Мадрид цели 15 години.
Първият трофей на Марсело беше дългоочакваната от „белите“ Десета през 2014 година. Левият бек помогна с гол и асистенция, като попадението му дойде в 118-ата минута за 3:1 в продълженията и затвърди успеха срещу Атлетико Мадрид, оформен в края от Кристиано Роналдо.
Между 2016 и 2018 Марсело беше част от трите поредни триумфа на тима. И то доста важна част. Първо го видяхме в 11 срещи през сезон 2015/16, в които записа една асистенция и реализира една от победните дузпи във финала, в който беше съотборник с Данило. След това изигра още 11 двубоя и през кампания 2016/17, в която подаде за две попадения. Тогава също двамата с Данило си партнираха.
Най-силен обаче му е сезон 2017/18, когато Марсело изигра пак 11 срещи, но вкара цели 3 гола и асистира за четири. Две от головите подавания бяха във финалната среща срещу Ливърпул, а трите попадения дойдоха в елиминационната фаза.
Само Копа Либертадорес липсваше във феноменалната му визитка. Но и тя дойде. В края на кариерата, но дойде. През 2023 година Марсело се завърна в родния Флуминензе и това даде невероятен резултат. „Трикольорите“ достигнаха до финала и в него победиха Бока Хуниорс с 2:1 след продължения, за да видим левия бек да попада в тази престижна класация.
ДИДА
По негово подобие и Дида има повече от един триумф в Шампионската лига, но за разлика от Марсело, вратарят е печелил първо континенталното отличие на Южна Америка.
През 1997 година, когато все още не е навършил и 24 години, Дида е титулярен страж на Крузейро. Бразилският клуб извървява дългия път до финала, като в 14 двубоя запазва шест сухи мрежи и получава само дванадесет попадения. Любопитното е, че два от случаите със сухи мрежи са във финалните двубои срещу Спортинг Кристал от Перу. Освен това Дида спасява три дузпи при директните елиминации, с които класира тима си напред в два случая – на 1/8-финалите и на ½-финалите.
През новия век стражът се утвърждава в Милан и това му носи огромни успехи. Двата най-значими са в Шампионската лига през 2003 и 2007 година. В първия той изиграва 12 двубоя, в които получава само пет гола в четири от срещите. Осмата суха мрежа е във финала, който завършва с дузпи, а бразилецът отразява изстрелите на Давид Трезеге, Марсело Салайета и Паоло Монтеро, за да качи „росонерите“ на върха за сметката на Ювентус.
Две години по-късно е от губещата страна, но след още две пак е в основата на успеха за неговия тим. Дида този път допуска голове в 5 от 11 мача, включително във финала, но отново е от най-добрите играчи на Милан.
Един негов съотборник в този ден остава резерва, но също влиза в нашия списък. За него, както и за още играчи, триумфирали с двете отличия от клубните надпревари в Европа и Южна Америка, може да прочетете в следващата част.
Чети ни отново!
Снимка: Clube de Regatas do Flamengo – Facebook
