Малките разлики между шампиона и неговите преследвачи във Формула 1 винаги могат да подскажат за един невероятен и оспорван сезон, в който интригата е оцеляла до последния възможен момент.
Именно това се случи и през настоящата година, в която видяхме Ландо Норис с Макларън да печели дебютната си титла в спорта. Британецът успя да задържи първото място с две точки преднина пред Макс Верстапен, който навакса над 100 точки изоставане, но така и не успя да направи големия обрат.
Именно тази битка ни накара да си припомним най-малките разлики между шампиона и претендента през настоящия век. В първа част стана дума за разлики от по 5, 4 и 3 точки. Но сега е време да се съсредоточим върху още по-малките.
СЕЗОН 2025 и 2003 – 2 точки
И през 2025-та нищо нямаше да е същото, ако не беше дисквалификацията на Норис в Лас Вегас три кръга преди края. До тогава британецът беше натрупал повече от солиден актив след 7 победи, осем втори и две трети места. Освен тях имаше едно четвърто и едно седмо място, а добавяйки и представянето в спринтовете, то нищо не предвещаваше драмата в края. Той завърши четвърти в Катар, а в спринта беше трети, така че простите сметки показваха, че и трето място в Абу Даби ще му бъде напълно достатъчно за титлата. И това се случи.
Верстапен записа един успех повече, но първата половина от сезона за него беше по-разочароваща. Нидерландецът, защитаващ четвъртото си поредно отличие, завърши пет пъти втори, качи се на последното място на подиума два пъти, а останалия си актив натрупа чрез четири четвърти, едно пето, едно шесто и едно десето място, както и чрез представянето си в спринтовете. Той обаче беше 421 точки, с две по-малко от 423-те за Норис.
Преди 22 години станахме свидетели на още по-голяма драма. Тогава точките бяха много по-малко, както и състезанията. Но отново имаше трима пилоти в битката за титлата. Това бяха Хуан Пабло Монтоя, Кими Райконен и Михаел Шумахер. С 92 точки Шумахер беше в най-изгодната позиция, защото водеше с 10 пред Монтоя и 9 пред Райконен.
Финландецът обаче записа второ място и стигна до 91 пункта, така че, това се оказа абсолютно недостатъчно. Да не говорим, че Шумахер взе още една точка в оспорваната битка, докато Монтоя отпадна и остана трети.
През въпросната кампания Райконен започна по-добре с трето, първо и четири втори места в първите седем старта. До края не успя да запише нова победа, но увеличи актива си с още три втори позиции, една трета, една четвърта и една шеста.
Шумахер, от своя страна, спечели само 8 точки в първите три старта, в които пресече финиша четвърти, шести и веднъж отпадна. Последваха четири победи и едно трето място за него, а след още два успеха, трета, четвърта, пета, седма и две осми позиции, той съумя да грабне четвърта поредна и общо шеста световна титла в кариерата си.
СЕЗОН 2007 и 2008 – 1 точка
Четири години по-късно съдбата се реваншира на Райконен, който успя да измести от първото място Люис Хамилтън и да не позволи на Фернандо Алонсо да открадне големия триумф под носа на другите двама. Райконен постигна своята шеста победа през кампания 2007, с която събра актив от 110 точки. За него помогнаха още две втори, четири трети, едно четвърто, едно пето и едно осмо място.
Тогава Хамилтън остана втори, след като преди последното състезание влезе от първото място, но финишира едва седми. Преди Бразилия пък претърпя разочароващо отпадне в Китай, където стартира от пол позишън. И все пак той беше събрал 107 точки от първите 15 надпревари, в които записа четири победи, пет втори, три трети, четвърто и пето място.
Алонсо влезе в битката в Бразилия с актив от 103 точки, който беше по-голям от стоте на Кими, но прибави само още 6 след четвъртото си качване на най-ниското стъпало на подиума. Испанецът записа четири победи, четири втори места, едно четвърто, едно пето, две седми и едно болезнено отпадане три кръга преди края.
Явно наистина съдбата не обича Фернандо Алонсо, защото само на него не му се усмихна. След 2007-ма Люис Хамилтън се окичи с титла и то само с точка пред Фелипе Маса година по-късно. Британецът събра 98, макар и с пето място в надпреварата в Бразилия, до което стигна в последния завой и развали празника, който Маса вече започваше след успеха в домашното си състезание.
С шестата си победа пилотът на Ферари натрупа актив от 97 точки, който включваше две отпадания в първите два старта, но и две втори, две трети, пето, шесто и седмо място.
Хамилтън имаше пет успеха и се очертаваше да запише първо шесто място, с което да завърши с равни точки с Маса, но да сдаде титлата заради по-малкия брой победи. Все пак той се добра до скъпоценната 98-ма точка. Освен с петте си успеха и петото място на „Интерлагос“ пилотът на Макларън-Мерцедес събра актива си с две втори, три трети, още две пети и едно седмо място. Така Хамилтън стигна до първа от рекордните си седем титли, като нито една от останалите не беше толкова драматична.
Чети ни отново!
Снимка: ESPN F1 – Facebook
