През сезон 2016/17 един френски отбор поднесе същинска сензация. Не само със спечелването на титлата в страната, но и с представянето си в останалите турнири и най-вече, с достигането до ½-финалите в Шампионската лига.
Може би вече се досещате, че ще прочетете повече за онзи магичен тим на Монако, който стана шампион на Франция за първи път през настоящия век след 7 успеха през миналия. Отбор, който през кампания 2012/13 игра в Лига 2.
Воден от португалския специалист Леонардо Жардим Монако разполагаше с уникален състав. На вратата беше Даниел Субашич, а пред него най-често виждахме четворката: Джибрил Сидибе, Жемерсон, Камил Глик, Бенжамен Менди. Но Андреа Раги, Набил Дирар и Алмами Туре също помагаха много. Сред халфовете се открояваха Жоао Моутиньо, Бернардо Силва, Фабиньо и Тома Лемар. Тиемуе Бакайоко също беше основен играч. В атака пък блестеше топ реализаторът Радамел Фалкао, подкрепян от младата надежда Килиан Мбапе. Валер Жермен и Гидо Карийо също вкараха не малко голове.
НАПАДЕНИЕТО
И ми се иска да започнем с тази емблематична единайсеторка именно от атакуващите състезатели. Фалкао носеше големият брой попадения на френския шампион, след като стана автор на 30, 21 от които в шампионата. Колумбиецът подаде за още 6 гола в общо 43 срещи.
Мбапе обаче не му отстъпваше кой знае колко със своите 26 точни изпълнения в първия си цял сезон в мъжкия футбол. Още повече, младокът подаде за други 14 попадения, като в шампионата головият му принос достигна до 15 гола и 11 асистенции. И всичко това в само 44 двубоя.
В СРЕДАТА НА ТЕРЕНА
Над всички полеви играчи обаче беше Бернардо Силва, който взе участие в 58 мача. И той помогна много в графата голове с приноса си за общо 23 попадения, от които вкара 11 и подаде за други 12.
С 56 срещи плътно го следва Фабиньо, който също изненада с 12 гола предвид ролята си на опорен халф. Освен всичко бразилецът направи и 6 асистенции, което е повече от забележително.
Тома Лемар обаче беше силата, без която Монако нямаше да успее. Левият фланг беше за французина, който изигра 55 срещи, вкара 14 попадения и подаде за други 17.
Но и без плеймейкъра в лицето на Жоао Моутиньо нищо нямаше да бъде същото. Португалецът оформи супер двойка с Фабиньо в средата на терена. Той изигра 52 срещи. В тях не помогна толкова много с головете си, които наброяваха 3, нито с осемте си асистенции. Но лекотата, която придаваше на действията на тима, беше забележителна.
Не ми се иска да оставям и Тиемуе Бакайоко за графата „резерви“, защото и той регистрира над 50 мача, всъщност 1 повече. В тях ролята му беше основно на дефанзивен халф и той я изпълняваше прецизно. А и вкара 3 гола.
СИЛНА ЗАЩИТА = УСПЕХИ
Мнозина вярват, че стабилната отбрана носи успехите. И Монако имаше качествени състезатели в тази линия.
Двойката в средата най-често бяха Жемерсон и Камил Глик. Бразилецът записа 52 двубоя с 2 гола и 1 асистенция, а полякът имаше само мач по-малко, но пък допринесе с повече попадения. Глик се разписа цели 8 пъти, а и успя да подаде за още 3 гола, което наистина беше забележително.
Но когато става дума за голови пасове, то Бенжамен Менди трудно може да бъде достигнат. Левият бек асистира за 10 попадения и вкара веднъж в своите 39 срещи. Десният краен бранител Джибрил Сидибе също допринесе за 11 точни изпълнения, разписвайки се 3 пъти и подавайки за още 8 гола, но в 47 мача.
И тук ми се иска да включа още един състезател. Италианецът Андреа Раги винаги беше на линия, когато потрябва на Жардим. Това му донесе 37 двубоя, 31 от които като титуляр. 16 от тях бяха на нетипичната за него позиция вляво или вдясно на защитата и само 15 като централен бранител, какъвто същност беше той.
ВРАТАРЯТ
Без Даниел Субашич на вратата нищо нямаше да е същото. Хърватският страж записа 54 двубоя, в които му вкара 52 гола, но и запази 21 сухи мрежи. Изяви, които му помогнаха да се превърне в един от най-добрите на своята позиция. А и да бъде изключително високо оценен не само от своя клуб.
РЕЗЕРВИТЕ
При по-често използваните резерви ще започнем с другия вратар на монегаските. Морган Де Санктис записа 8 двубоя през онази кампания, замествайки Субашич предимно за Купата на Франция.
С най-много мачове от всички в отбора, се оказа нападателят Валер Жермен. Французинът взе участие в 60 двубоя, в които вкара 17 гола и направи 5 асистенции. И все пак не беше твърд титуляр.
Набил Дирар записа 33 срещи, повечето отдясно на защитата. Той допринесе със 7 голови паса и 1 точно изпълнения. Два мача по-малко регистрира Гидо Карийо, който беше в безмилостната конкуренция на свирепата атака на монегаските. И все пак стигна до 8 попадения и 5 асистенции. В още 27 срещи, предимно на десния бек, гледахме младия талант Алмами Туре, отчел се с 5 голови паса. Двуцифрен брой мачове в защита изигра и Абду Диало – 11.
Това беше един наистина незабравим състав на Монако. А кой ли ще е следващият, за който да си припомним?
Чети ни отново!
Снимка: AS MONACO – Facebook
