Преди два дни бяха закрити XXV Зимни Олимпийски игри. За първи път в историята те бяха на територията на два града, италианските Милано и Кортина д‘Ампецо. А героите бяха стотици.
От новия рекордьор по златни медали на едно издание на Игрите Йоханес Клаебо, спечелил 6 титли от 6 старта, през първия медал за Бразилия на Зимна Олимпиада, донесен от Лукас Пинейро Бротен, до някои изненадващи медалисти, сред които беше и голямата сензация Лора Христова.
Наистина беше прекрасно да видим на подиума цели двама българи. Лора, която остана трета на 15 километра индивидуален старт в биатлона при дамите, както и Тервел Замфиров, спечелил битката за бронза в паралелния гигантски слалом в сноуборда.
Те станаха първите олимпийски медалисти за нашата родина на зимни Игри от 2006 година насам. А със своята младост и мъдрост в думите след триумфа, впечатлиха не само българите, но и цял свят. Те са нашите Олимпийски герои.
ДЪЛГООЧАКВАН УСПЕХ
След закованите нули в града „медали“ в Пекин 2022, Пьонгчанг 2018, Сочи 2014 и Ванкувър 2010, родните ни атлети отидоха в Милано-Кортина с надежди поне за по-добри изяви. А не е тайна, че поне в един спорт очаквахме да има състезател в топ три.
И именно Тервел Замфиров успя да докаже, че сноубордът ни в паралелните дисциплини е на изключително високо ниво. Едва 20-годишен Замфиров даде пето време в квалификациите, отреждащо му по-лек опонент поне в 1/8-финалите, в които имаше възможност да избира и трасе. Елиас Хубер от Германия обаче му даде сериозен отпор и със само 3 стотни аванс Тервел влезе в следващия етап. Там той отвори същата разлика с канадския състезател Арно Годе. В полуфиналите обаче българинът не успя да се справи с опитния кореец Сан-Юм Ким, но в битката за бронза фотофиниш му донесе успеха срещу един от големите фаворити за медал – Тим Мастнак от Словения. Така, още на 7 февруари, България можеше да празнува.
Силно се представи и 16-годишната сестра на Тервел Малена Замфирова, която показа, че бъдещето е пред нея и тепърва можем да разчитаме, че ще ни носи слава.
След 4 дни Лора Христова постигна немислимото. 22-годишната ни представителна в биатлона върна България на голямата сцена в този спорт с трето място в индивидуалния старт на 15 километра. Тя завърши само на минута и 4 секунди зад победителката Джулиа Симон и на 11 секунди зад втората Луи Жанмоно. Двете французойки допуснаха грешки при стрелбата за разлика от Христова, която беше абсолютна отличничка. Тя остави зад себе си опитните Ванеса Фойт и Доротеа Вийрер, които влизаха в сметките за медали. Христова изуми с точните си изпълнения на рубежа, но и с бягането си. Както в този старт, така и в останалите, в които заедно с Милена Тодорова се представиха изключително силно. Тодорова имаше шанс да грабне още едно отличие, но остана четвърта в спринта на 7 километра и половина.
Аплодисменти за представянето си заслужават всички останали от двайсетте ни атлети, но най-много сред тях изпъкна Владимир Зографски с десетото си място в ски скоковете на голяма шанца, което е рекордно добро класиране за страната ни на Зимни Олимпийски игри.
ПРЕДХОДНИЯТ УСПЕХ
Предходният голям успех за България датираше от 2006 година отново в Италия. Евгения Раданова донесе медал. Тя остана втора в шорттрека на 500 метра по време на Игрите в Торино. До преди третата позиция на Тервел това беше последното ни отличие от най-големия зимен спортен форум.
ЗИМНИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ С ПОВЕЧЕ ОТ 1 МЕДАЛ ЗА БЪЛГАРИЯ
Настоящите Игри ще се запомнят и като едва вторите с повече от един медал за България. Истината е, че освен големия успех на Екатерина Дафовска в Нагано, за който ще стане дума след малко, както и среброто на Раданова в Торино, спортистите ни са завоювали отличия на още две издания на Зимна Олимпиада.
В Лейк Плесид, Съединените американски щати, Иван Лебанов печели бронза в ски бягането на 30 километра.
През 2002 година обаче изявите на родните състезатели са повече от невероятни. България изпраща 23 души в Солт Лейк Сити, САЩ, от които двама печелят медали, а един грабва цели два. Това е Евгения Раданова, която достига до среброто в шорттрека на 500 метра и бронза на 1500 метра. Освен нея Ирина Никулчина продължава наследството в биатлона при жените, след като завършва трета на 10 километра преследване.
ЕДИНСТВЕНОТО ЗЛАТО
Нищо обаче не може да се сравни с убийствената Екатерина Дафовска. Със само един пропуск на рубежа и време от 54 минути и 52 секунди тя печели олимпийската титла в биатлона на индивидуалния старт на 15 километра. Дисциплината, в която Лора Христова ни върна на подиума и беше наградена от „Екатерина Велика“, както я нарича спортната коментаторка при успеха ѝ през 1998 година в японския град Нагано.
Дафовска може и да е единственият златен медалист от Зимни Олимпийски игри за нашата родина, но надеждите, които ни вдъхнаха не само Лора и Тервел, са огромни. При все, че в страната липсват условия за развитието на зимни спортове през по-голямата част от годината, атлетите ни се завърнаха сред водещите в света и не спират да прославят България. Дано го направят и във Френските Алпи през 2030 година.
Чети ни отново!
Снимка: Biathlonworld – Facebook
