Някои от тях са съотборници, но само на клубно ниво
Да играеш футбол рамо до рамо с брат си. Това е сбъдната мечта за много хора. За малка част от тях това се случва и на професионално ниво. Някои от тях се събират в един клуб, а други чакат повиквателна за националния отбор, за да излязат и да защитават заедно честта на родината.
Има и някои изключения. Това са братята, които са играли или все още играят за различни национални отбори. Колкото и странно да ви звучи, това не е невъзможно. Единият обикновено играе за тима, от чиято страна са корените му, а другият – за приетата като нова родина държава. Дали причината се крие в това, че единия никога не би стигнал до по-силния представителен отбор, или е нещо съвсем различно? Отговорите ще ви представим в две части.
ЖЕРОМ И КЕВИН-ПРИНС БОАТЕНГ
Може би първата двойка братя, която веднага ни изниква в съзнанието е Жером и Кевин-Принс Боатенг. Двамата са популярни, както с клубните си кариери, така и с това, че единият игра за Германия, а другият предпочете да стане национал на Гана. И двамата са родени в немската столица Берлин. Баща им е ганаец, но майките им са различни жени. В юношеските и младежките формации и двамата се подвизават за германските гарнитури, но година и половина по-големият от тях Кевин-Принс решава да играе за родината на баща си – Гана.
В периода между 2010-а и 2014-а година атакуващият халф записва 15 мача и отбелязва 2 гола за представителния тим на африканската страна. Най-запомнящата се среща от всички обаче идва по време на Световното първенство в Бразилия, когато Гана се изправя срещу Германия. В отбраната на Бундестима тогава е Жером Боатенг. За централният бранител това е една от общо 76 срещи, които изиграва за мъжкия национален тим на Германия в периода между 2009-а и 2018-а година. Двубоят между двамата братя завършва 2:2, като в него Жером получава контузия и е заменен още на почивката, а Кевин-Принс изкарва на терена до 53-ата минута.
НИКО И ИНЯКИ УИЛЯМС
Най-нашумялата двойка братя в клубния футбол напоследък е Нико и Иняки Уилямс. Двамата бързоноги играчи помагат на Атлетик Билбао да се доближи до славните си времена. Те са родени в Испания, а родителите им са ганайци, избягали в европейската страна. Що се отнася до националните отбори обаче, историята им е доста различна.
По-големият, вече 30-годишен, Иняки има 17 мача и 3 гола за младежите на Испания до 21 години, а през 2016-а година изиграва първия си и единствен мач при мъжете. Дали заради липсата на друга повиквателна, или да спази обещание, дадено към дядо му, той решава да представлява Гана от 2022-а година насам и вече има 21 срещи и 1 попадение зад гърба си.
Брат му е с далеч по-успешна кариера като национал, макар и само на 22 години. Той дебютира за „Ла Роха“ още на 20. След мачове за селекциите до 18 и 21 години, Нико прави голямата крачка, която го отвежда до европейската титла през 2024-а. С 24 мача и 4 гола зад на тази крехка възраст, крилото от Памплона има огромно бъдеще в националния отбор на Испания.
ГРАНИТ И ТАУЛАНТ ДЖАКА
Родени в Швейцария Гранит и Таулант Джака са деца на косоварски албанци, емигрирали заради войната през 90-те години на миналия век. По-големият от Тях Таулант играе за всички гарнитури на Швейцария от 17 до 21-годишна възраст, но от 2014-а до 2019-а година защитава страната на родителите си – Албания. Играещият днес в Базел състезател има 31 мача и 1 гол за националния тим. Гранит тръгва по стъпките на брат си година по-късно. Неговата клубна кариера е много по-знаменита, а това води и до повече мачове за представителния тим, но на Швейцария – 135 с 14 попадения.
ТИАГО И РАФИНЯ АЛКАНТАРА
Двама супер таланти преминали през „Ла Масия“ Тиаго и Рафиня Алкантара имат доста интересна история. По време на кариерата на баща им Мазиньо, който е световен шампион с Бразилия през 1994-а година, Тиаго се ражда в Италия, а след завръщането му в родната страна на бял свят се появява Рафиня. Семейството отново се мести в Европа, но този път в Испания, където са част от последните мачове Мазиньо. Така братя Алкантара започват кариерите си в Барселона, но на национално ниво става интересно.
Роден в Италия, играл за Испания при юноши и младежи от 16 до 21 години, а и от бразилски произход, Тиаго може да избира. Той се спира на „Ла Роха“ и изиграва 46 мача в периода 2011-2021г., в които отбелязва 2 гола.
Рафиня също може да го последва, тъй като е юноша в три испански гарнитури. Само че още през 2013-а е повикан за младежите на Бразилия до 20 години, а през 2015-а изиграва и единствените си два мача за мъжете на „селесао“, в които отбелязва един гол. Година по-късно е част от селекцията, спечелила олимпийското злато в Рио на финал срещу Испания, в чийто състав обаче Тиаго не фигурира.
Чети ни отново!
Снимка: https://www.facebook.com/profile.php?id=100044420049874
