България влиза в октомврийския цикъл от мачове без загуба през 2024 година.
Българският национален отбор по футбол е в серия от осем мача без загуба! Да, това не е шега! Намира се в добър период в своята най-скорошна история, играе приятен футбол на фона на последните сблъсъци. Треньор, ръководство и играчи са едно цяло, а при победата над Северна Ирландия в последния мач имаше над 14 хиляди по трибуните на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив.
И все пак се намират хейтъри. В изброената серия селекцията на Илиан Илиев спечели само два двубоя. В първия от тях „лъвовете“ надиграха Танзания с 1:0 в контролна среща. От осемте мача четири са приятелски. Но нека бъдем честни! Не можем да подхождаме с големи очаквания към нашите национали.
Не можем да правим сравнения дори с близкото минало, защото вече равенства с Унгария, Сърбия, Словения и Румъния са позитивни. Защото играчите, които попадат в селекцията на представителния ни тим не са от най-добрите европейски отбори. В момента нямаме и един футболист, част от топ пет първенствата на Европа. В следващите редове ще сравним именно отборите, които представляват състезателите ни сега с тези, които за последно се класираха на голям форум и постигналите четвърто място в света през 1994-а година.
Избраниците на Илиан Илиев
Най-добрите ни български футболисти играят в гръцкия елитен ПАОК и английският втородивизионен Лийдс. Проблемът е, че Кирил Десподов е по-скоро резерва в ПАОК, а Груев, който беше само на един мач от Висшата лига на Англия, получи контузия, която ще го извади за дълго. Надеждите ни са свързани с младия Филип Кръстев, който е все по-важна част от нидерландския Зволе. Но тимът му е далеч от водещите в „Ередивизи“. „Звезди“ в националния тим са още Валентин Антов от втородивизионния италиански Кремонезе, съотборниците Алекс Петков и Симеон Петров от Шльонск Вроцлав, който се бореше за титлата в Полша през миналия сезон, както и германецът с български корени Фабиан Нюрнбергер, който обаче също не е твърд титуляр за Дармщат във Втора Бундеслига на Германия. Поне вратарят ни Димитър Митов се слави със супер изяви напоследък в шотландския Абърдийн, който се опитва да се намърда в топ три. Но нека не гледаме само легионерите. Местното ни първенство също трудно предлага футболисти от висока класа. Представители на шампиона Лудогорец са Антон Недялков,
Ивайло Чочев, Спас Делев и Георги Русев, от които сега е извикан само Чочев. И четиримата обаче не са сред титулярите на тима от Разград. Левски и ЦСКА също не допринасят кой знае колко. От последните повикани за мачовете с Люксембург и Северна Ирландия личат имената на Алекс Колев от Левски, който поне е титуляр, както и Иван Турицов, Християн Петров, Иван
Дюлгеров и Илиан Илиев-младши от ЦСКА, които не записват редовно по 90 минути. За отбора обаче блести десният бранител на Черно море Виктор Попов, който изглежда като най- доброто, което може да предложи шампионатът ни. Може и да има пропуски в тази селекция като капитана на втородивизионния италиански Специя Петко Христов или Адриан Краев от португалския Каза Пия, но и те не са представители на феноменални отбори.
България на Евро 2024
Връщайки се 20 години назад поглеждаме към повиканите от Пламен Марков за Евро 2004, последният голям форум, на който България участва. Откриваме Стилиан Петров от Селтик, Димитър Бербатов от Байер Леверкузен и Мартин Петров от Волфсбург. Бундеслигата на Германия е и с трети представител – Мариан Христов от Кайзерслаутерн. Владимир Манчев от
елитния френски Лили, както и изгряващата звезда на италианския Лече Валери Божинов правят българите от топ 5 първенствата на Европа петима. Към тях добавяме Георги Пеев от Динамо Киев, Милен Петков от гръцкия АЕК и Ивайло Петков от Фенербахче. И вече имаме далеч по-качествена селекция.
Четвъртите в света
Ако върнем лентата още 10 години назад ще открием, че Димитър Пенев е повикал само 9 състезатели от местния шампионат, от тях 7 са от шампиона Левски. А сред легионерите са Христо Стоичков от Барселона, Емил Костадинов от Порто, Йордан Лечков от Хамбургер, Красимир Балъков от Спортинг Лисабон, Бончо Генчев от играещия във Висшата лига Ипсуич.
Впечатляващ е и Трифон Иванов от швейцарския Ксамакс, който е играл година преди това в Бетис. А дори липсва Любослав Пенев, който е футболист на Валенсия. Има и трима представители на френски тимове, макар и два от тях да са от Лига 2, както и двама от Сегунда Дивисион в Испания, един от които е голмайстор на шампиона Еспаньол – Велко Йотов.
Ясно е, че пропуснахме много имена, както сред настоящите, така и сред футболистите през 2004-а и 1994-а, но посланието е ясно: „Не можем да имаме големи очаквания към нашите национали!“. Затова просто трябва да отидем на стадиона и да подкрепим играчите. Да се радваме, както го направихме при 1:0 над Северна Ирландия или да останем крайно разочаровани при равенства като 0:0 с Беларус, защото сме прегазили съперника. А по-нататък може и повече! Чети ни отново!
Снимка: https://www.facebook.com/BulgarianNationalTeam
Topwin News: Нека не подхождаме с големи очаквания към нашите национали
