Как един фен може да се пренасити със сблъсъците от любимата игра?
Пиша този текст като човек, който гледа футбол над 20 години, по-съзнателно от 22-23, за да бъдем максимално прецизни. За първи път в рамките на всички тези дълги и напоителни години съм уморен от гледане на футбол още в средата на месец октомври! Да, правилно виждате, средата на октомври е, а футболният сезон би следвало тепърва да ни предложи най-доброто, тепърва да очакваме с нетърпение най-големите зрелища в любимия ни спорт.
Да, ама при мен не е така! След Евро 2024 и Копа Америка паузата, в която имаше и Олимпийски турнир по футбол, сякаш беше прекалено кратка. Още в средата на август любимите ни шампионати се подновиха. Започна и новия формат на Шампионската лига, през 3-4 седмици имаме и двубои на националните отбори, та да си припомни кой има по-качествена селекция и колко точно трагично е състоянието на футбола в България. Да не говорим и за българското първенство, което просто не е обект на това пренасищане. Просто защото е трудно да се наситиш с постна манджа, нали?
Понеже бях един от защитниците на новия формат на Шампионската лига, защото ще има всеки ден поне по един мега грандиозен сблъсък със супер история като Милан срещу Ливърпул, Манчестър Сити срещу Интер и други. Освен това интригата в някоя група няма да изчезне след първите 4 кръга, ако изобщо е съществувала някога. Но не е точно така! Интрига явно ще има, но сблъсъците, които ни носят огромни емоции сякаш не са чак толкова много, колкото очаквахме.
Наблюдавах и двете срещи на носителя на трофея от предходната кампания Реал Мадрид и останах разочарован от продукцията на играчите на Анчелоти. В никакъв случай успехът с 3:1 над Щутгарт не дойде след превъзходство и по-добра игра, а загубата от Лил във Франция беше напълно резонна на фона на показаното. Мачове като Ман Сити – Интер, завършил 0:0 и Аталанта – Арсенал, който също не предложи попадения, бяха очаквани с много по-голям интерес и също разочароваха феновете. Имаше и разгроми като успеха на Байерн над Динамо Загреб с 9:2 и на Борусия Дортмунд над Селтик със 7:1, в които няма нищо зрелищно. Имаше ги обаче и обратите, и красивите моменти, но те идваха сякаш като изненади, например Лайпциг – Ювентус 2:3.
И докато тези мачове ни запълват дните от работната седмица, то уикендите са отредени за местните първенства. Но там вече става много трудно. Любима на най-много хора сякаш е Висшата лига на Англия. Но и там сякаш двубоите с големи очаквания преместиха акцента не върху играта, както се случи на Манчестър Сити – Арсенал, където реферът беше главно действащо лице, а контузията на Родри само подсказа как се отразява безкрайния цикъл от мачове на играчите. Ливърпул пък си мина безпроблемно през „Олд Трафорд“ и дерби с Манчестър Юнайтед нямаше.
В същото време в ЛаЛига отборите изиграха вече по 9 мача. Трудно ми е да кажа кога успяха да го сторят и какво точно от тези двубои ще се запомни. Там, по разбираеми причини съм гледал най-много, но помня повече контузиите, не чак толкова впечатляващата игра на Белингам, Мбапе или Винисиус, прекъсването на дербито на Мадрид между Атлетико и Реал от хвърлени предмети по стража на гостите Тибо Куртоа. Барселона, Виляреал и Селта носят удоволствие с играта си, но, да си го кажем честно, кой би седнал да гледал Виляреал и Селта, когато има люто дерби в някое от другите първенства?
Пример за очаквани за супер мачове по едно и също време може да бъде сравнението между Ювентус – Наполи и Реал Мадрид – Еспаньол. Освен ако не сте фен на Реал Мадрид или испанския футбол, най-вероятно ще си пуснете двубоя от Серия „А“. Да, но той по-скоро щеше да ви приспи. Същата беше и ситуацията около Ювентус – Рома в началото на септември. Тогава вече спокойно мога да кажа, че бях от заспалите. И как по-точно следващия ден да се мотивирам пак да си пусна някой мач? Или пък след два дни да гледам някой от тези два тима в евротурнирите?
Истината е, че човек има много богат избор от футболни двубои, които да наблюдава. Как обаче да направи правилния, за да не се пренасити и да започне да се отвращава от количеството, което идва за сметката на качеството? Това е въпросът, чийто отговор си поставям за цел да открия до края на този или пък на следващия сезон.
Как възможността да гледаме по над 10 мача в събота и неделя, преливаща вече и в дните от седмицата с безкрайните евросблъсъци и двубои на националните отбори, може да бъде само и единствено положителна? А някой попита ли играчите как за 2 месеца изиграха по 15 мача? А някой пита ли ни дали искаме да гледаме 10 срещи за един уикенд или да се насладим максимално на два прекрасни сблъсъка, например? Не! Струва ми се редно ФИФА, УЕФА и всички останали не само да мислят за това как да увеличат броя на мачовете, но и да погледнат към качеството, което се предлага. За да не загубят феновете.
Чети ни отново!
Снимка: https://www.facebook.com/uefa
Topwin News: Управляващите във футбола избраха количество пред качество
