Милан можеше да постигне много с тези играчи през сезон 2004/05
След като вдигна Шампионската лига през сезон 2002/03, подкрепена и от Купата на Италия, а сезон по-късно стана шампион в Калчото, Милан изглеждаше готов за следващата крачка – триумф във всяка надпревара.
Воденият от Карло Анчелоти тим се подсили с Яп Стам в защита, Ернан Креспо в атака, а Кака изглеждаше готов да понесе лидерската роля зад гърба на нападателите. Анчелоти разполагаше с много звезди, жадни за слава. Именно неговият стартов състав през кампания 2004/05 ще бъде следващият от серията „Най-добрите единайсеторки на 21-ви век“.
Ето как изглеждаха обичайните 11 тогава: Дида на врата и пред него четирима бранители: Кафу вдясно, Малдини вляво, Яп Стам и Алесандро Неста в средата. Италианецът използваше и четирима халфове, подредени в ромб: Андреа Пирло пред защитата, Кака зад нападателите, Дженаро Гатузо и Кларънс Зеедорф. В атака си партнираха Ернан Креспо и Андрий Шевченко. От пейката се включваха още топ играчи: Йон Дал Томасон и Филипо Индзаги в атака, Масимо Аброзини и Руй Коща в халфовата линия, Алесандро Костакурка, Кахабер Каладзе и Сержиньо в защита и други като вратаря Кристиан Абиати, халфовете Кристиан Броки и Викаш Дорасо и бранителят Джузепе Панкаро.
ХАЛФОВЕТЕ
Акцентът обаче пада върху титулярите на Анчелоти и няма как началото да не е за магичния ромб. Диригентът там Андреа Пирло изигра най-малко мачове – 42, но в тях се отчете с 5 гола и 10 асистенции, от които една дойде на финала в Шампионската лига, загубен кошмарно от Ливърпул. Кака беше както с най-много изиграни двубои – 50, така и с най-много реализирани голове – 9, което беше спад с 5 спрямо предходната кампания, но 19-те асистенции компенсираха, след като през 2003/04 той имаше само 6. Зеедорф също допринесе много с участията си в попадения – 7 гола и 6 асистенции в 48 двубоя. Работата на Гатузо се състоеше в предимно да разбива играта на съперника, но все пак се отчете с 2 голови паса в 44 срещи.
От резервите Амброзини се разписа четири пъти, а по веднъж точни бяха Руи Коща и Кристиан Броки.
НАПАДАТЕЛИТЕ
И като стана дума за голове, най-отговорните футболисти в това отношение са нападателите. Топ реализатор през онази кампания стана Андрий Шевченко с 26 гола, от които 17 в Серия „А“ и 6 в Шампионската лига, включително във финала. Украинецът даде и 8 асистенции във всичките си 39 мача. Най-добрият му двубой безспорно беше и единственият, донесъл трофей на „росонерите“ – 3:0 срещу Лацио за Суперкупата на Италия след хеттрик на Шева. Играещият под наем от Челси Ернан Креспо реализира 17 гола и даде две асистенции в общо 40 мача. Аржентинецът също се разписа в злополучния финал с Ливърпул, в който Милан пропиля аванс от три гола, натрупан още до почивката и отстъпи при дузпите.
Кака си остана третият най-резултатен играч с 9 попадения, но толкова реализира и резервата Йон Дал Томасон, когото видяхме в 39 срещи. Датчанинът има в актива си и едно голово подаване. Раздираният от контузии Пипо Индзаги вкара точно веднъж в 15-те мача, които успя да изиграе.
БРАНИТЕЛИТЕ
Още една отлична линия за Милан през онази кампания, поне като имена, беше защитната. Малдини и Кафу натрупаха по 46 мача от всички 58 през сезона, Неста остана с 44, а Яп Стам само с 28 заради проблеми с глезена още в началото на кариерата си за „росонерите“. Четиримата бяха част от втората най-добра защита в Серия „А“ с 28 допуснати гола – само 1 повече от шампиона Ювентус, но имаха и своите слаби мигове, като финала на Шампионската лига и отпадането за Купата на Италия от Удинезе. От тях Кафуимаше най-дейно участие в голове – 1 попадение и 6 асистенции, Малдини и Стам също отбелязаха по веднъж, но италианецът го стори срещу Ливърпул и направи една асистенция, а Неста гледаше предимно да няма много работа за вратаря.
От резервите Сержиньо беше с основен голов принос – 6 попадения и 3 голови паса в 31 двубоя, Каладзе се разписа на два пъти в 25 мача, а веднъж в 23-те си срещи точен беше и Джузепе Панкаро.
ВРАТАРИТЕ
Твърдо номер едно под рамката беше Дида. В 50 срещи той запази 27 сухи мрежи и получи само 32 гола. Три от тях обаче тежаха много, защото попречиха на Милан да стане европейски шампион. И въпреки спасената дузпа на Йон Арне Рийзе, провалите на Сержиньо, Пирло и Шевченко доведоха до разочарованието.
В 8 двубоя шанс за изява получи и Кристиан Абиати, който пазеше при злополучния четвъртфинален реванш за купата, загубен с 1:4 от Удинезе и лишил „росонерите“ от шанс да вдигнат Копа Италия.
Странно е, че с тези футболисти и наставник като Анчелоти Милан остана втори в Калчото с изоставане от 7 точки от Ювентус. Странно е, че не успя да спечели и нищо друго, освен суперкупата на страната. Но не винаги именитите футболисти носят успехи и доказателството е Милан от сезон 2004/05.
Чети ни отново!
Снимка: acmilan.com
