Само преди няколко седмици академията на Барселона „Ла Масия“ затвърди статута си на най-добрата в Европа. Играчите до 19-годишна възраст спечелиха Младежката лига на УЕФА, позната още и като младежка Шампионска лига. Барселона грабна третата си титла от създаването на турнира през 2014-та година и изпревари Челси, който остава с две.
Двата най-успешни отбора в надпреварата се срещнаха веднъж и на финала, в който видяхме изключително обещаващи играчи. Това стана през сезон 2017/18. Тогава „блаугранас“ победиха с 3:0, а лондончани пропуснаха да спечелят трета титла в рамките на четири години. Спрямо имената, които можем да видим в съставите на отборите тогава е логично да си зададем въпроса: „Къде са те сега?“. Време е за част 12 от тази поредица на Topwin.
БАРСЕЛОНА
Започваме с победителите, водени от доскорошния наставник на Севиля Франсиско Хавиер Гарсия Пимиента. Той започна с вратар Иняки Пеня. Към днешна дата стражът продължава да бъде в Барселона, но вече при мъжете. Иняки е със статут на резерва, но в последните два сезона изигра доста мачове заради контузията на Марк-Андре Тер Стеген. През настоящата кампания дори се очакваше да бъде титуляр, но Войчех Шченсни бързо го измести.
Капитан и лидер на отбора беше Оскар Мингеса. Централният бранител стигна и до мъжкия тим на Барса, но силният му период отмина бързо и от лятото на 2022-ра е в Селта Виго. Сега обаче Мингеса прави страхотен, макар и вече играещ като халф-бек. Негов партньор в средата на защитата тогава беше Чуми. Вече на 26 той е сред титулярите на втородивизионния Алмерия, където играе от пет години. Десният бек Матеу Морей също не е сред най-успешните футболисти. Той прекара известно време в Борусия Дортмунд преди да се завърне в родния Майорка, където обаче е резерва. Доста повече успехи има Хуан Миранда. Пробивът му беше в Бетис, с който спечели Купата на Краля, а от този сезон е част от италианския Болоня.
Сред тримата в средата на терена се отличава най-вече Рики Пуч. За него обаче също беше трудно да се утвърди при мъжете на Барселона, макар че получи не малко шансове. От лятото на 2022-ра той е част от ЛА Галакси в САЩ. Алекс Коядо обаче така и не успя да се реализира и търси себе си в саудитския Ал-Холод, макар и да е собственост на Бетис. Яндро Ореяна пък е резерва в елитния португалски Ещорил.
Съотборник там му е венецуелеца Алехандро Маркес, който вкара два гола в онзи финал с Челси, но при мъжете едва сега достигна до двуцифрен брой попадения в рамките на една кампания. От Карлес Перес се очакваше много, особено след дебюта му за първия отбор на Барселона, но с течение на времето той не показа необходимия потенциал и сега трудно си намира място сред титулярите в Хетафе. Абел Руис изглежда се е развил най-добре, но завръщането в Испания с екипа на Жирона не преминава толкова гладко, колкото престоя му в Спортинг Брага.
ЧЕЛСИ
При играчите на Челси дори е по-трудно да отличим някого толкова много, колкото Рийс Джеймс. Крайният бранител в системата 5-4-1 на Джо Едуардс тогава в момента е капитан на първия отбор на Челси, с който вече има три трофея, сред които и Шампионската лига. Марк Геи също играе на много високо ниво и е с 23 мача за националния отбор на Англия. Челси обаче го изпусна с лека ръка и той блести за Кристъл Палас. Не е лоша кариерата и на Дужон Стърлинг, който се бори за титулярната позиция в Глазгоу Рейджърс. Левият бек Хуан Фамилия-Кастийо обаче имаше големи трудности и едва през този сезон проби при мъжете в нидерландския елитен Валвайк. Не същата е съдбата на Джош Грант, който се подвизава в пета дивизия на Англия за отбора на Уийлдстоун след неуспешни периоди в Плимут и Бристол Роувърс.
В линията от четирима в средата на терена впечатление прави името на Калъм Хъдсън-Одой, който беше сред най-обещаващите играчи на „сините“ от Лондон. В момента той е водещ футболист във Висшата лига, носещ екипа на Нотингам Форест. Освен него обаче друго познато име няма. Люк МакКормък е част от петодивизионния английски Форест Грийн, а на същото ниво е и Джейкъб Мадокс, който се състезава за Йовил Таун. Мадокс се пробва във Витория Гимараеш, Бъртън Албиън и Уолсол, но явно не е успял да направи прехода от младежкия в мъжкия футбол. Това важи и за Харви Сент Клеър. Той е в Тълса, който е част от второто ниво на футбола в САЩ.
Вратарят Дейми Къминг също не може да се похвали с някой супер отбор, но поне е титуляр в Оксфорд Юнайтед, играещ в Чемпиъншип.
Сред резервите на Челси обаче има някои интересни имена като Тарик Лампти, който е сред важните играчи на Брайтън. Там е бил и Конър Галахър, който проби при мъжете на лондончани, но вече е в Атлетико Мадрид. Резервният страж Марчин Булка също има интересна кариера и в момента е титуляр във френския Ница.
Тази статия ни показва, че никой не може да гарантира, че и сегашните финалисти в турнира ще успеят един ден, но това може да е едно силно начало на някоя впечатляваща футболна история.
Чети ни отново!
Снимка: EUFA Youth Lague – Facebook
