„Topwin истории“: Защо в Германия са по-търпеливи към треньорите?

Даваме ти пример с 5-те най-дълго служили наставници

В Германия треньорската професия е на почит. Клубовете във футболната пирамида не прибягват до чести рокади, защото вярват в последователността в работата. Даваме ти листата на треньорите, които са останали най-дълго в даден клуб.

  1. Томас Шааф – Вердер Бремен – 14 години и 5 дни (10 май 1999 – 14 май 2013)

Малко хора са толкова тясно свързани с един клуб, колкото Шааф с Вердер. Включително времето, прекарано в младежкия отбор на клуба, роденият в Манхайм футболист прекарва невероятните 41 последователни години на „Везерщадион“, като има някаква роля във всички големи триумфи на клуба, с изключение на един. Пътят му започва като 11-годишен през 1972 г., когато се присъединява към академията, а шест години по-късно става професионалист. Това е началото на 18-годишната му кариера, в която печели две титли в Бундеслигата, две купи на Германия и Купата на носителите на купи на УЕФА за 1991/92 г. – първият и единствен континентален трофей на Бремен.

През последните седем години от кариерата си Шааф е и треньор на младежите на Вердер, а веднага след като окачва обувките си през 1995 г., поема поста ръководител на резервния отбор. През последния месец на кампанията 1998/99 г. той поема ролята на старши треньор и не само спасява отбора от изпадане, но и го извежда до победа на финала за Купата на Германия, когато Байерн Мюнхен е победен с дузпи. Неговото пристигане в крайна сметка е катализаторът, благодарение на който Бремен отново се утвърждава в елита на Германия.
Върхът на престоя на Шааф начело на отбора несъмнено е кампанията 2003/04 г., когато Вердер, вдъхновяван от клиничния Аилтон, си осигурява дубъл в първенството и за купата. Следват пет класирания в топ 3 през следващите шест сезона, както и още една Купа на Германия през 2009 г. И макар че звездата на Бремен вече е угаснала, когато босът си тръгва през 2013 г., репутацията му на най-голямата легенда на клуба остава непокътната. Въпреки че прекарва известно време в Хановер и Айнтрахт Франкфурт, в крайна сметка се завръща „у дома“ през 2018 г. като технически директор – в допълнение към по-нататъшните кратки периоди като асистент и временен треньор – преди второто напускане през 2021 г. при отпадането на Бремен във Втора Бундеслига.

  1. Отто Рехагел – Вердер Бремен – 14 години и 3 месеца (1 април 1981 – 30 юни 1995)

Първият престой на Рехагел в Бремен трае само четири месеца, след като е привлечен през сезон 1975/76, за да спаси отбора от изпадане, което той прави и е носен на рамене от феновете, които го молят да остане за постоянно. Той обаче вече се беше съгласил да поеме Борусия Дортмунд и щеше да се върне в Бремен едва през 1981 г., когато замени Куно Кльоцер, който се оттегли по здравословни причини.

В продължение на 14 години Рехагел преминава през пътя от извеждането на Вердер до промоция и до вечен претендент за титлата. През 1984/85 г. и 1985/86 г. бременчани са мъчително близо до титла, а през 1987/88 г. и 1992/93 г. той най-накрая се сдобива с Майстершале, както и с Купата на Германия през 1991 и 1994 г. Неговият атакуващ отбор печели похвали от цяла Германия и Европа, преди в началото на 1995 г. да обяви, че иска друго предизвикателство в живота си след 655 мача начело по време на втория си престой. След това за по-малко от година застава начело на „Байерн“, а през 1997 г. сензационно извежда „Кайзерслаутерн“ до промоция и титлата през 1998 г. – единственият промотиран отбор, печелил някога Бундеслигата. Рехагел влиза в историята през 2004 г., когато извежда Гърция до славата на Европейското първенство.

  1. Йоахим Льов – Германия – 14 години, 11 месеца и 18 дни (12 юли 2006 – 29 юни 2021)

Навремето Льов беше нападател, като дълги години игра за Фрайбург и отбеляза 83 гола в 263 мача, а също така играеше в Бундеслигата за Айнтрахт Франкфурт, Карлсруе и VfB Stuttgart. Именно в последния отбор той прави първия си голям треньорски пробив, като първо работи като асистент при Ролф Фрингер, а след това го замества през август 1996 г. и прекарва два сезона начело, включително с триумф за Купата на Германия през 1996/97 г. След това Льов има кратки периоди начело на Фенербахче, Карлсруе, Аданаспор, Тирол и Аустрия Виена, преди Юрген Клинсман да го привлече в щаба на националния отбор през 2004 г.

Льов е асистент на Германия по време на кампанията за Световното първенство по футбол през 2006 г., преди да бъде повишен на най-високия пост през юли същата година. Това ще се превърне в исторически стаж от близо 15 години, през които Германия ще участва на три световни първенства, четири европейски първенства и Купата на конфедерациите през 2017 г. Той ги изведе до победа на Световното първенство по футбол в Бразилия през 2014 г. Остана начело за 198 мача – рекорд за треньор на Германия. Последният му мач начело на Германия беше поражението от Англия в 1/8-финалите на Евро 2020. Рекордът му начело на Германия е впечатляващ – 125 победи, 39 равенства и само 34 поражения. През октомври 2014 г. стадионът в родния му град Шьонау в Шварцвалд е преименуван на „Йоги Льов-Щадион“.

  1. Фолкер Финке (Фрайбург) – 16 години (1 юли 1991 – 30 юни 2007)

Финке е бил треньор на клубовете от долните лиги Щелинген, Хавелзе, Нордерщет, когато през 1991 г. президентът на Фрайбург Ахим Щокер научава за него и го довежда в тогавашния клуб от Втора Бундеслига. През 1993 г. той ги класира за първи път в Бундеслигата, а през 1994/95 г. ги извежда до най-доброто им класиране в историята – трето място.

Финке и Фрайбург остават заедно през хубави и тежки времена, включително три изпадания и още две промоции – никой треньор в Германия не е преживявал три изпадания и три промоции по време на един престой в клуб. Също имаше две квалификации за Купата на УЕФА. След като през 2006 г. Финке и Фрайбург за малко не се преборват за четвърта промоция и след лошото начало на кампанията през 2006/07, в края на сезона те обявяват, че ще поемат по различни пътища. Въпреки това съживяването през втората половина на кампанията доведе до призиви за преразглеждане на решението. Имаше дори искане за свикване на извънредно общо събрание, на което да се обсъди въпросът, но необходимият брой гласове не беше достигнат и 607-ият и последен мач на Финке беше победата с 2:0 у дома над Кобленц на 20 май 2007 г. Договорът му окончателно изтече на 30 юни, когато той завърши 16 години начело на отбора. По-късно той бе треньор на Урава Ред Даймъндс в Япония и на националния отбор на Камерун.

  1. Франк Шмит – 17 години, 1 месец и 13 дни (17 септември 2007 – до днес)

Връзката на Шмит с Хайденхайм се простира далеч отвъд 17-те му години като треньор. Той е роден в града и по-късно има над 100 участия за предшественика на клуба Хайденхайм СБ, където е и капитан и се радва на промоция в петото ниво, преди дефанзивният полузащитник да се пенсионира през 2007 г. Той остава да работи като помощник-треньор при Дитер Меркле, но само няколко седмици по-късно е помолен да замени стария си шеф. Това, което първоначално започва като временно решение на 17 септември 2007 г., се превръща в история на рекорден успех.
Първата му кампания начело на отбора завършва с промоция в четвъртото ниво. В годините след това Шмит извежда Хайденхайм до титлата в Регионална лига Юг през 2008/09 г., за да спечели отново промоция в 3 Лига, където ги утвърждава преди третата промоция през 2014 г. във Втора Бундеслига за първи път в историята на клуба, като подписва нов договор до 2020 г.

През следващото десетилетие той отново установява клуба от Баден-Вюртемберг във втора дивизия и се приближава мъчително близо до историческа промоция през 2019/20 г., когато само головете на чужд терен ги лишават от победа в плейофа срещу Вердер Бремен. През октомври 2021 г., когато вече е настоящият най-дългогодишен треньор в Германия, следва нов договор до 2027 г.
Историята най-накрая е написана по драматичен начин в последния ден на 2022/23 г., когато Хайденхайм скача от трето на първо място в добавеното време, за да си осигури промоция в Бундеслигата и топфутбол за първи път в историята.

Постиженията на Шмит и Хайденхайм не спряха до промоцията, защото малкият и симпатичен клуб успя да се класира за Европа в първата си кампания в елита. След успешни плейофи в Лигата на конференциите Хайденхайм продължи ударното представяне с две победи над Олимпия Любляна и Пафос, а до края на основната фаза на турнира ще срещне Хартс, Челси, Башакшехир и Сент Гален.

Чак звучи сюреалистично, че е възможно даден наставник да се задържи толкова дълго в модерните времена на играта, но Франк Шмит е доказателство, че лоялността може да даде чудесни плодове.

Чети ни отново!

Снимка: https://www.facebook.com/FCH1846
Източник: https://www.bundesliga.com/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *