Преди броени дни включихме Жозе Моуриньо в една любопитна класация на именитите треньори, които са останали без работа. И, както прозорливо написахме, той не се задържа дълго в нея.
На 18 септември Моу беше обявен за новия треньор на Бенфика. След като точно „лисабонските орли“ станаха причината за неговото освобождаване от Фенербахче, португалският специалист поема този тим. Бенфика, по стечение на обстоятелствата, е един от най-големите съперници на отбора, изстрелял Моуриньо в орбитата на най-добрите – Порто.
След 127 мача начело на „драконите“ в периода януари 2002 – юни 2004 Моуриньо спечели две титли на Португалия, една купа, една суперкупа, Лига Европа и Шампионската лига. А сега поема врага.
В рамките на две части ще разгледаме още някои любопитни примери за треньори, които са били начело на големите опоненти от някой град или страна.
АЛФРЕДО ДИ СТЕФАНО
Ще започнем, връщайки се доста назад във времето, за да се запознаем с част от кариерата на Алфредо ди Стефано. Той е бил старши треньор на Бока Хуниорс в периода юли 1969г. – юни 1970. За това време успява да спечели дубъл с отбора от титла и купа на Аржентина. След престои във Валенсия, Спортинг Лисабон, Райо Валекано, Кастейон и още веднъж във Валенсия, бившият играч на Реал Мадрид се завръща в своята родина. И то, за да поеме Ривър Плейт.
И в този тим Ди Стефано се задържа една година, между юли 1981-ва и юли 1982-ра. Този път отличието е само едно – титлата в страната. Но си представете как е бил приет на „Ла Бомбонера“. Добре е, че годините тогава са били далеч по-романтични. Макар и това леко да ме съмнява, когато става дума за феновете на двата колоса в Аржентина.
Всъщност, няма нужда да го правите, той отново отива там след двугодишен престой начело на Реал Мадрид. Този път в рамките на една календарна година, 1985-та, Ди Стефано се опитва да върне „сенейсес“ на правия път, но не съумява да спечели ново отличие с тях.
ЛУИС АРАГОНЕС
Луис Арагонес е печелил изключително много отличия, както като футболист, така и като треньор. Но за един от тях се говори малко. Наставникът е водил Бетис и Севиля в своята кариера. В гореща Андалусия това са най-големите съперници.
Още през 1981-ва той работи за „Лос Вердибланкос“, макар и само в рамките на 3 месеца. След още три Купи на краля в своята визитка през 80-те и началото на 90-те, специалистът приема предизвикателството Севиля в продължение на два сезона – 1993/94 и 1994/95. В рамките на 86 двубоя Арагонес постига 36 победи, губи 25 мача, а в други 25 завършва наравно. След шесто място в първата кампания, Севиля се качва с една позиция напред и се класира за Купата на УЕФА.
Треньорът обаче отива във Валенсия, където няма чак такава успеваемост и логично е освободен в края на 1996-та година. През юли 1997-ма той се завръща в Андалусия и град Севиля, но отново става част от „зелено-белите“. Макар и само за един сезон Арагонес води Бетис отново. Тимът печели само 21 пъти в 48 мача, губи цели 16 и в 11 двубоя завършва наравно. Но се бори на три фронта. Бетис достига до ¼-финалите за Купата на краля, отпада на същата фаза в надпреварата за Купата на носителите на национални купи. А в първенството остава осми, което е с четири места по-назад от предходната кампания. И все пак печели участие за Купата на УЕФА. Арагонес обаче не остава при андалусийци. И, всъщност, никога повече не води отбор от тази област в Испания.
ФЕРНАНДО САНТОШ
Още по-интересна обаче е ситуацията на човека, познат повече с ролята си на национален селекционер на Португалия. Фернандо Сантош е водил трите гранда в своята страна – Порто, Спортинг Лисабон и Бенфика.
Първо Сантош е начело на „драконите“ в рамките на три сезона между 1998-ма и 2001-ва година. Под негово ръководство Порто печели 92 пъти в 149 срещи и благодарение на това става шампион за сезон 1998/99 и взима две купи и две суперкупи.
През сезон 2003/04 Сантош се завръща в Португалия, след като е водил АЕК Атина и Панатинайкос в Гърция. Тези клубове пак са си сериозни съперници, но не толкова, колкото, Порто и новия му отбор – Спортинг Лисабон. Ранното отпадане от Купата на УЕФА от турския Генчлебирлиги и третото място в шампионата означават край на престоя му при „лисабонските лъвове“.
След тях Сантош пак поема АЕК, а през сезон 2006/07 води Бенфика. И третият гранд в родината му е вписан в богатата визита на специалиста. Само че и с „лисабонските орли“ Сантош не печели трофей. Бенфика остава на трето място в шампионата, отпада прекалено рано за купата и достига само до ¼-финалите за Купата на УЕФА. Все пак Сантош остава и за началото на следващия сезон. След равенство 1:1 с Лейшоеш в първия кръг на първенството обаче, е освободен от позицията си.
Кои са останалите големи имена в треньорската професия, които са били начело на кръвните врагове в един град или една страна? Отговорът предстои във втората част на този материал.
Чети ни отново!
Снимка: Sport Lisboa a Benfica – Facebook
