На всички любители на футбола им е ясно, че всеки играч си има възходи и спадове. Малцина са тези, които задържат високо ниво от началото до края на своята кариера.
Най-впечатляващите млади играчи са тези, на които се обръща огромно внимание през настоящия век. Често те са сравнявани с най-големите звезди в спорта. И не е случайно, че съществува наградата „Златно момче“, връчвана на най-добрия футболист до 21-годишна възраст всяка година.
Както стана ясно от първата част обаче, тя не гарантира на никого бляскава кариера. Не са малко играчите, които са успели да задържат високото ниво. Но не са малко и имената, които в един момент изчезват от голямата сцена.
Запознахме ви с носителите на приза от 2003-та до 2010-та година. В тази част продължаваме нататък, за да видим на кого са връчвали „Golden Boy Award”.
МАРИО ГЬОТЦЕ
Още първият футболист описва началните думи на статията. Марио Гьотце е талантливото хлапе от Меминген, което всички ще запомнят с победния гол на финала на Световното първенство през 2014-та година. Гьотце направи Германия световен шампион три години, след като беше обявен за „Златно момче“. Той играеше феноменално в Борусия Дортмунд, първият му сезон в Байерн също беше силен. Но какво се случи от 2015-та година насам, лично аз нямам идея.
Стигна се до там, че той да опита да възроди кариерата си в ПСВ Айндховен, но нито там, нито сега в Айнтрахт Франкфурт е онзи блестящ атакуващ халф. Вече е на 33 години, но от около 9 не е сред най-големите.
ИСКО
Подобна съдба беше на път да сполети и Иско Аларкон. След пет спечелени титли от Шампионската лига с екипа на Реал Мадрид в рамките на девет сезона, носителят на приза „Golden Boy” за 2011 година беше близо до това да потъне в небитието.
След неуспешен опит да се установи в Севиля, Иско го направи в Бетис. Контузиите обаче продължават да го тормозят прекалено често. Но все пак понякога виждаме магията от онова 20-годишно хлапе, което караше всички да наблюдават мачовете на Малага.
ПОЛ ПОГБА
Пълен провал се оказа Пол Погба. Французинът имаше много силни години между 2012-та и 2016-та в Торино, но завръщането в Манчестър Юнайтед впоследствие беше началото на края.
Французинът обаче завладя всички в Торино и през 2013-та година приносът му беше забелязан и награден. След първата си титла в Серия „А“ той получи признание за най-добър млад футболист, а беше само на 20 години.
След това не потегли лошо и в Манчестър Юнайтед, който си го върна за 105 милиона евро. Стана и световен шампион с Франция през 2018 година.
През 2022-ра се върна в Юве, за да се опита отново да възроди любовта си към играта, но така и не успя. Погба беше уличен и в употреба на допинг, което го остави известно време без отбор. Сега е в Монако, но не е играл в официален мач от септември 2023 година.
РАХИЙМ СТЪРЛИНГ
Рахийм Стърлинг обаче успя да задържи добро ниво доста дълго време. Крилото на Ливърпул също спечели наградата „Златно момче“ на 20-годишна възраст през 2014-та. През следващото лято направи трансфер в оформящия се като гигант Манчестър Сити и това му донесе купища успехи.
С екипа на „гражданите“ той спечели четири титли от Висшата лига, пет Купи на лигата и по веднъж ФА Къп и Къмюнити шийлд. Странно беше, че през 2022-ра Стърлинг реши да смени Сити с Челси, където започна и спадът му. През миналия сезон дори го гледахме в Арсенал без особен успех.
Все пак със 123 гола и 75 асистенции във Висшата лига в 396 срещи, можем да опишем тази кариера като успешна.
АНТОНИ МАРСИАЛ И РЕНАТО САНЧЕС
Тази част отново ще завърши с двама не толкова добре представили се носители на наградата.
Преди 10 години тя отиде в ръцете на 20-годишния Антони Марсиал, който беше направил огромно впечатление в Монако, а и през лятото на 2015-та Манчестър Юнайтед го привлече за 60 милиона евро. За историята му сме писали десетки пъти, но все пак тя включва 317 мача за „червените дяволи“. В тях Марсиал вкара 90 пъти и подаде за още 54 попадения, което си беше незадоволително. Сезон 16/17 и 17/18 му бяха доста под очакванията, което го остави извън националния отбор на Франция, спечелил световната титла. А и след 2019-та година Марсиал си остава бледа сянка на онова впечатляващо хлапе. В момента дори можем да го открием в мексиканския Монтерей, където се озова след не толкова добър престой в АЕК Атина.
Ренато Санчес също постигна хубави неща. Особено през 2016-та година, когато стана европейски шампион с Португалия и получи наградата „Златно момче“. Тогава той беше трансфериран в Байерн Мюнхен, където така и не пренесе супер формата от родния Бенфика. Не го видяхме да блести толкова и за Лил, нито за ПСЖ, нито за Рома, нито обратно при „лисабонските орли“. Затова, може би, вече е в Панатинайкос.
В следващата част ни очакват доста специални играчи. А има ли някои, които не са успели и сред тях? Отговорът идва много скоро!
Чети ни отново!
Снимка: Raheem Sterling – Facebook
Забравяш ли да споменеш и Мануел Нойер? Той също беше Златно момче на 20, но после направи кариера на вратар, която е невероятна! Това е доказателство, че призът не е всичко. Може да не си светкавично отначало, но ако работиш усилено, може би ще успееш като Стърлинг. Въпреки неуспехите на другите, аз все още вярвам в потенциала. Футболът е труден, но хората се опитват отново. Интересно е да видим кои други ще се появят!
Здравейте, ами какво да се каже за Златното момче? Вие сте гледали тази статия и ви се е сторило, че всичките тези млади таланти са пропуснали всичко. Марио Гьотце, Иско, Пол Погба… изглеждат повече като истории от стар часовник, отколкото като настоящи звезди. Рахийм Стърлинг е единственият, който се е справил (макар и с малко последствия от лудия трансфер в Челси), а другите… ами, да видим къде ще ги видим следващия десетилетен цикъл. Чудесна статия, която напомня, че дори и златните момчета могат да страдат от алергия към успеха. Поздравления!