Да успееш да спечелиш двата най-значими клубни трофея на два различни континента е изключително трудна задача. Особено, когато говорим за Европа и Южна Америка.
Малцина са успели да вдигнат, както Шампионската лига на УЕФА, така и Копа Либертадорес. В първа част от „Триумф на два континента“ ви запознахме с тези, които са печелили повече от веднъж поне едно от двете отличия. Остана само още един, с когото ще започнем втората част, където ще видите други любопитни имена.
КАФУ
Кафу е поредният бразилец и поредният краен бранител, който може да се похвали с успехи, както на родния си континент, така и след идването си в Европа. Първо той вдига два пъти Копа Либертадорес, след което веднъж и Шампионската лига.
Още като 22-годишен Кафу постига огромен успех с екипа на Сао Пауло през 1992-ра година. Десет дни след рождения си ден той играе своята 14-ата среща и не просто помага на бразилците срещу аржентинския Нюелс Одл Бойс, но вкарва и победната дузпа, като преди нея се отчита и с две асистенции в предходните двубои.
След още една година Сао Пауло успява да защити отличието си, като по пътя към втория триумф Кафу играе в осем мача, бележи два гола и подава за едно попадение при разгрома с 5:1 над Универсидад Католика от Чили в първия сблъсък от финалите.
Най-големият му успех в Европа е с последния тим, чийто екип носи в кариерата си – Милан. Дошъл през лятото на 2003-та, той изпуска успешния финал, а след две години е на губещата страна. Всичко обаче се променя през 2007-ма, макар че тогава Кафу така и не се появява във финала, а преди него взима участие в шест срещи за „росонерите“, в които прави една асистенция.
РАФИНЯ
Един от неговите наследници на същата позиция, макар и далеч не толкова успешен, е Рафиня. При него първо дойде успехът в Европа, когато във втория си сезон с екипа на Байерн Мюнхен той спечели Шампионската лига. През кампания 2012/13 десният бек не е сред титулярите в отбора и записва само 103 минути в два двубоя в турнира. Но как да се пребориш за позиция с Филип Лам?
Много по-различна е съдбата в другия турнир – Копа Либертадорес. Там той се явява важна част от състава на Фламенго, включвайки се точно за елиминациите. Тогава Рафиня се завръща в родината си и изиграва пълни 90 минути във всички двубои, включително във финала срещу Ривър Плейт. В тях прави една асистенция, като не пропуска да се разпише и от бялата точка при решителните изстрели в осминафиналите срещу еквадорския Емелек.
ДАВИД ЛУИЗ
Давид Луиз също първо стъпва на европейския връх преди да го стори и в Южна Америка. През 2012 година той е ключова част от сензационния успех на Челси в Шампионската лига. Още повече, бразилският централен бранител вкарва един гол в 11 мача през целия сезон, изпускайки само полуфиналите заради контузия. А във финала е водещата фигура в срещата на защитата в отсъствието на наказания Джон Тери. В този мач той вкарва една от победните дузпи срещу Байерн Мюнхен.
Над 10 години по-късно, в първия си цял сезон обратно в родината, Давид Луиз взима участие в 10 срещи за Фламенго, който надиграва във финала на Копа Либертадорес Атлетико Паранаензе.
РОКЕ ЖУНИОР
Още един бразилски централен защитник триумфира първо в Южна Америка, а след това и в Европа. Става дума за Роке Жуниор, който през 1999-та вдига титлата на родния си континент с екипа на Палмейрас. Той участва в общо 9 срещи, в които се разписва веднъж.
През 2003 Роке Жуниор е в състава на Милан, който печели Шампионската лига. Тогава обаче той не взима участие преди финала, в който се появява от пейката в 66 минута. Но и това е достатъчно, за да си европейски клубен шампион.
МАРКИНЬОС
Маркиньос пък дори не изиграва и една минута за Коринтианс при спечелването на Либертадорес през 2012 година. Но има медал, вдигнал е трофея, така че това става първата причина да го видим в класацията.
Втората се случи преди няколко месеца, когато в своя шестнадесети мач за сезон 2024/25 с екипа на ПСЖ в Шампионската лига, той вдигна „Ушатата“ над главата си. Маркиньос пропусна само един мач, а в другите беше и с капитанската лента на тима.
ВАЛТЕР САМУЕЛ
Още двама защитници са ставали клубни шампиони, както на Европа, така и на Южна Америка. Те са аржентинци .Първият е Валтер Самуел. Първо той е основна част от състава на Бока Хуниорс през 2000-та, когато участва във всички 14 мача с пълни 90 минути и бележи веднъж в Копа Либертадорес.
През 2010-та изиграва една среща по-малко по пътя на Интер към големия успех в Шампионската лига. В тези 10 двубоя Самуел вкарва един гол.
ХУАН ПАБЛО СОРИН
Хуан Пабло Сорин пък постига нещо уникално по-рано във времето. Той грабва двете отличия в рамките на една и съща година. През първата половина на сезон 1995/96 той взима участие в една среща за Ювентус в Шампионската лига. След това „бианконерите“ стигат и без него до успеха.
Сорин е даден под наем в Ривър Плейт, с който триумфира в Копа Либертадорес, помагайки с един гол и една асистенция в 13 мача.
Има и футболисти, ставали европейски и южноамерикански клубни шампиони, които играят и по-напред по терена. Кои са те? Отговорът в следващата част.
Чети ни отново!
Снимка: PSG – Paris Saint-Germain – Facebook
