Вече доста години един от емблематичните немски отбори Шалке 04 се подвизава във второто ниво на футбола в страната.
Поне през настоящата кампания има светлина в края на тунела и няма да е кой знае колко голяма сензация, ако „кралско сините“ успеят да достигнат до така мечтаната промоция за елита. А само като си представим, че преди по-малко от 15 години този отбор игра на полуфинал в Шампионската лига… Тогава вече можем и да останем изненадани.
През кампания 2010/11 Шалке разочарова с представянето си в Бундеслигата и завърши едва 14-ти. Това си беше шокиращ спад спрямо втората позиция през предходния сезон. Тимът обаче компенсира с представянето в евротурнирите и спечелената Купа на Германия. Именно върху състава от този успешен сблъсък на Шалке 04 ще се съсредоточим в следващите редове.
За успеха с разгромното 5:0 над Дуисбург Ралф Рангник беше заложил на следните 11:
Мануел Нойер – Кристоф Метцелдер, Кириакос Пападопулос, Бенедикт Хьоведес, Ханс Сарпей – Юлиян Дракслер, Джеферсон Фарфан, Хосе Хурадо, Пеер Клуге – Клас-Ян Хунтелаар и Раул Гонсалес
ВРАТАР И ЗАЩИТА
Във въпросната кампания Мануел Нойер за последно носеше екипа на този тим и записа 52 двубоя във всички турнири, в които се представи на изумително ниво, за да си спечели трансфера в Байерн Мюнхен, където играе и до ден днешен, макар и вече да е на 39 години.
Пред него във въпросния финал действаха интересни бранители. Кристоф Метцелдер и Кириакос Пападопулос оформяха двойката в средата на терена. Метцелдер беше приключил не особено успешен престой в Реал Мадрид и се завърна в родината си, за да го видим в цели 47 мача, в които дори вкара един гол. Пападопулос пък не беше използван толкова често от предходния наставник Феликс Магат, но след идването на Рангник заигра и то често. Гръцкият играч записа 30 срещи, някои от които като опорен полузащитник.
Отдясно на отбраната беше поставен поливалентният Бенедикт Хьоведес. Той регистрира общо 46 срещи, в които го видяхме във всяка една зона на защитата. Хьоведес отбеляза и 4 попадения, едно от които беше във финала с Дуисбург. Тогава той покачи на 3:0 в края на първото полувреме.
Ляв бек в онзи мач, донесъл предпоследния засега трофей на „кралско сините“ беше Ханс Сарпей. Той също не беше считан за един от титулярите и записа само 17 срещи, но в края на кампанията се оказа доста ценен за отбора.
Отбор, в който личаха още имената на Ацуто Учида, изиграл 42 двубоя като десен бек, Жоел Матип, записал 41 мача в средата на отбраната, левият бек Лукас Шмитц, също доближил кота 40 сблъсъка. Да не забравяме и Серхио Ескудеро, който остана само с 12 мача, но и те са си постижение на фона на конкуренцията.
ХАЛФОВЕТЕ
Още по-сериозна става работата в халфовата линия на тима, където ще изброя първо играчите, които не фигурират в стартовия състав на Шалке за Купата на Германия. Започвам с продадения през зимата в Севиля Иван Ракитич, за когото не е необходимо да пишем друго. Джърмейн Джоунс също напусна, отивайки под наем в Блекбърн Роувърс. Със силни мачове ще запомним и Александер Баумйохан.
Над всички обаче беше Хосе Хурадо. Испанецът не просто записа 44 мача, но и в тях отбеляза 8 попадения, едно от които оформи крайния резултата в сблъсъка за трофея срещу Дуисбург. С още повече голове – 10 и то в същия брой срещи се отчете бързоногото крило Джеферсон Фарфан. Изключително паметен сезон направи и Пеер Клуге, който в тази свирепа конкуренция успя да се добере до цели 34 мача, в които дори се разписа веднъж. Нищо, че позицията му по терена не го предполага. Юлиян Дракслер пък се доказа като откритието на Рангник и записа 24 срещи, в които отбеляза 3 гола през пролетния дял на шампионата, заменяйки Ракитич като креативната фигура на терена. Дракслер бе и човекът, открил резултата на „Олимпиащадион“ в Берлин.
АТАКАТА
За нападателите също не е необходимо да се пише много. Само чисто статистически споменаваме, че сред полевите играчи на Шалке Раул Гонсалес изигра най-много срещи. Счетеният за ненужен в Реал Мадрид футболист вкара 19 гола в 50 двубоя в първия си сезон в Гелзенкирхен.
Още 13 попадения реализира Клас-Ян Хунтелаар. Нидерландецът го стори в 35 мача, а два от головете му дойдоха в срещата, донесла трофея на „кралско сините“. По подобие на Раул и той беше преминал през Реал Мадрид, макар и за изключително кратък период, в който се видя, че не е готов за толкова голям отбор. За Шалке обаче си стана нещо като легенда.
Повече мачове от него тогава изигра бразилецът Еду, който не беше особено ефективен в реализирането на попадения и остана само с 5 гола за целия сезон. Другата резерва беше Марио Гавранович, който се разписа 2 пъти в 10 срещи, а с един гол помогна и Ангелос Харистеас, когото видяхме в последните му пет мача на високо ниво през пролетта на кампания 2010/11.
Този отбор на Шалке 04 определено имаше невероятно играчи. Дано скоро тимът отново е в Бундеслигата и ни предложи поне наполовина толкова силен тим.
Чети ни отново!
Снимка: Klaas Jan Huntelaar – Facebook
