Преди броени дни приключи 35-ото издание на турнира за Купата на африканските нации. Надпревара, която предизвика по-голям интерес преди двубоите да започнат. По-голямото вълнение беше свързано с отсъстващите футболсти от водещите отбори в Европа.
На фона на скучноватите мачове, които наблюдавахме в Мароко, както и липсата на големи сензации, финалът ще остане един незабравим спомен. Но не и с футболните си достойнства. Защото нито Сенегал, нито домакините от Мароко предложиха кой знае колко качествен футбол на „Принс Мулай Абдела“. Пълният стадион в Рабат очакваше триумфа на „атласките лъвове“, но „Лъвовете от Теранга“ излязоха по-свирепите.
ФИНАЛЪТ
Финалът беше събитието, което всички чакахме след като видяхме само едно попадение в полуфиналите и двубоя за третото място. В битката за трофея влязоха два тима, които имат само по един успех в този турнир. Сенегал обаче го постигна наскоро, през 2021 година, докато за Мароко триумфът датира от 1976-та.
Без да попадат сред големите фаворити за титлата възпитаниците на Папе Тиау се представиха на ниво във всичките си мачове. С капитан като Садио Мане, с още куп качествени играчи в редиците и сплотен колектив, те успяха да достигнат до спора за отличието. Сенегалците постигнаха 2 успеха и 1 равенство в група с Демократична република Конго, Ботсуана и Бенин. След това надделяха над Судан, Мали и Египет, като в нито една среща не се наложи да играят повече от 90 минути.
Мароко също спечели два от двубоите си в групата, побеждавайки Коморските острови и Замбия. В другата среща тимът направи равенство с Мали. След това дойдоха успехите над Танзания и Камерун. Мъката с Нигерия обаче подсказа, че избраниците на Уалид Реграги има трудности. Все пак „атласките лъвове“ достигнаха финала след изпълнения на дузпи.
В решаващата битка те не бяха по-добрите. През първата част дори не отправиха точен удар към врата на своя съперник, а в редовното време трябваше да благодарят на Боно, че запази вратата си суха. А и на съдийската бригада, защото в 93-ата минута топката влезе в мрежата на Мароко. Абдулай Сек обаче беше извършил нарушение срещу Ашраф Хакими. Или поне такова беше отсъждането.
Драмата стана още по-голяма, тъй като в последната възможна минута от осемте минимално добавено време Малик Диуф повали в наказателното поле Браим Диас. Това се случи при опит на бранителя да изчисти топката след последното центриране от ъглов удар преди продълженията. Посредством консултация със системата за видеоарбитраж главният рефер Жан-Жак Ндала посочи бялата точка. И тук някъде станахме свидетели на уникални събития.
Освен обичайните спорове и дразги се стигна до там, че селекционерът на Сенегал да извади отбора си от терена. Остана само капитанът Садио Мане, който знаеше какви може да са последствията. Циркът, който сенегалците разиграха, продължи около 20 минути. След тях Мане убеди своите съотборници и хората от щаба на „Лъвовете от Теранга“ да се завърнат на терена, за да се изиграе и последната ситуация в редовното време.
Браим Диас се нагърби с отговорната задача да стреля от 11-те метра, но заложи на изпълнение в стил „Паненка“, което опитният страж Едуар Менди отрази с вещина.
В продълженията Мароко не бе на себе си, а в герой за Сенегал се превърна опорният халф Пап Гей. Играчът на испанския Виляреал се впусна в атака и с прецизен и мощен завършващ удар преодоля Боно, за да донесе успеха на своя тим.
„Атласките лъвове“ разполагаха с близо 30 минути да стигнат поне до равенството, но накрая потънаха в сълзи. Сълзи, които дори кърпата на стража на Нигерия Стенли Нуабали, открадната в полуфиналите от момчетата, подаващи топката, не може да попие.
НАГРАДИТЕ
За втори път в последните три издания Сенегал стигна до големия успех. А Садио Мане стана отново най-добър играч на турнира. Нищо, че в момента не играе във Висшата лига на Англия, а е част от Ал-Насър в Саудитска Арабия. И дори не е голямата звезда в клубния си тим.
Малка утеха за мароканците беше наградата за феърплей, както и индивидуалните признания за двама от състезателите им. Браим Диас стана топ реализатор на надпреварата с 5 попадения, а Боно беше избран за най-добър вратар. Но и двамата приеха отличията си с влажни погледи, които нямаха общо със сиянието от четвъртото място в света преди малко повече от 2 години.
СУХАТА СТАТИСТИКА
Сухата статистика по време на турнира ни показва само едно. В Африка имат още много работа, докато стигнат Европа, Южна Америка, че и Северна Америка по посещаемост. Зрителите по стадионите бяха 1 милион и 340 хиляди. Или средно по 25 770 души на мач. В сравнение с това на последната Копа Америка, играна в САЩ, имаше по над 49 хиляди на двубой. А на Евро 2024 публиката прехвърли 52 500 зрители на мач.
Вкарани бяха 121 гола в 52 срещи, което прави средно по 2.33 попадения. Поне по този показател африканците се представиха добре. Но качеството на играта беше далеч от наблюдаваното в Европа. А и липсваха вълнуващи моменти в елиминациите. Дори успехът над Египет срещу защитаващия титлата си Кот Д‘Ивоар не беше толкова интригуващ, колкото шокиращите събития във финала.
И все пак, гледахме едно прилично издание, в което черешката на тортата се оказа по-вкусна от самата торта.
Чети ни отново!
Снимка: Federation Senegalaise de Football – Facebook
