Представете си треньор, който не е сред най-харизматичните, но с повече от уникални постижения. В главата ви ще изникне веднага името на Жозе Моуриньо, нали?
Не е случайно, че в даден момент от кариерата той получи прякорът „Специалния“. Той е напълно заслужен на фона на десетките спечелени трофеи с отбори като Реал Мадрид, Челси, Интер, Порто, Манчестър Юнайтед и Рома. Както и на фона на четирите награди за най-добър наставник в света.
Само че сега няма да си говорим как той спечели Купата на УЕФА и Шампионската лига с Порто в два поредни сезона. Нито как превърна Челси в най-добрия английски отбор в периода между 2004-та и 2006-та година. Няма да споменем и за требъла с Интер.
В следващите редове ще си припомним за неговата изключителна серия в домакинските мачове за първенство. Начело на Порто, Челси, Интер и Реал Мадрид Моуриньо успя да достигне до 150 двубоя без поражение у дома в четири различни шампионата. Говорим за период от над 9 години, в който не се намери нито един тим, който да направи така, че домакинските фенове да вкусят от най-горчивия хап във футбола.
ПОРТО
Всичко започна от времето му в Порто – клубът, който го представи на европейската сцена в пълния му блясък. Моуриньо пое „драконите“ през януари 2002-ра година и ги преобрази по нечуван начин. Макар и в третото си домакинство в португалския елит под негово ръководството Порто да загуби с 2:3 от Бейра Мар, последва серия от 38 срещи без поражение на „Ещадио до Драгао“. В цели 38 двубоя преди да направи следващата крачка в кариерата си Моуриньо не разочарова феновете на тима.
За последно той загуби домакински мач на 23-ти февруари 2002-ра, след което последваха унищожителните 36 успеха и само 2 равенства.
ЧЕЛСИ
Такова постижение, само по себе си, може да не означава нищо. Особено, когато смениш португалския елит с Висшата лига. А там първото изпитание за Моуриньо се казваше Манчестър Юнайтед. Челси обаче надделя с любимия резултат на португалеца – 1:0 и серията нарасна на 39 двубоя.
Тя продължи да се увеличава до края на сезона, в който „сините“ вдигнаха титлата със само едно поражение, дошло в гостуване. Вкъщи те бяха истински крале – 5 равенства и 14 успеха. А Жозе Моуриньо изведнъж влезе в поредица от 57 шампионатни домакинства без да допусне загуба като наставник.
Но все още не се говореше толкова. Сезон 2005/06 също стартира с победа над изключително тежък съперник. Тя пак беше с минималното 1:0, но този път срещу Арсенал. И това повлече крак за защита на трофея от Висшата лига и още 19 домакинства без поражение. В тях Челси записа рекордните 18 победи и 1 равенство. Тимът не успя да победи единствено Чарлтън на своя „Стамфорд Бридж“.
През кампания 2006/07 домакинската форма се поразвали малко, но тя отново не включваше поражение. Нови 19 двубоя у дома за Моуриньо начело на лондончани, в които те записаха 7 равенства и 12 успеха. Последните 3 ремита, с които завърши сезона, се оказаха пагубни за титлата и третата поредна се изплъзна.
Но едва ли някой предполагаше, че това е начало на края на португалеца в Челси. Поне в първия му престой. Той изкара само още 6 сблъсъка във Висшата лига преди да бъде уволнен в началото на сезон 2007/08. Но и в тях не загуби на „Моста“ – 2 победи и 1 равенство.
След 46 домакински успеха в първенството и 14 равенства Жозе Моуриньо си тръгна от Челси.
ИНТЕР
През лятото на 2008 година треньорът пое ново предизвикателство, наречено Интер. И там стори немислимото в рамките на само две кампании. А именно, да спечели требъл с „нерадзурите“ във втория си сезон. Междувременно продължи да увеличава серията си без загуби у дома в първенството.
В 38 двубоя в Серия „А“ Интер регистрира 29 успеха и 9 ремита на „Джузепе Меаца“, като освен всичко друго спечели два пъти Скудетото.
Жозе Моуриньо вече беше в забележителната серия от 136 домакински мача за първенство, в които да не допусне нито една загуба. И близо 100 от тези срещи бяха в две от топ пет първенствата на Европа. Отборите му наистина знаеха как да зарадват феновете вкъщи. Въпреки че имаше някои разочароващи равенства.
РЕАЛ МАДРИД
Но поемеш ли Реал Мадрид равенството не е добър резултат. Не и когато трябва да се бориш с уникалния Барселона, който самият Моу беше спрял с Интер в Шампионската лига. През лятото на 2010 година португалецът достигна до пика в кариерата си, заставайки начело на „кралския клуб“. Там спря и серията без загуба вкъщи.
Но преди това го видяхме да потегля с 1:0 срещу Осасуна. След това да записва успехи с 6:1 над Депортиво Ла Коруня и Расинг Сантандер, 5:1 над Атлетик Билбао и да достигне до нови 14 сблъсъка без поражение у дома. В тях имаше 13 успеха и 1 равенство.
Само че за шок и ужас на всички, не Барселона, а скромният тим на Реал Сарагоса го спря. „Белите“ отстъпиха с 2:3 у дома на 30 април 2011 година. И градената над 9 години серия рухна.
Все пак тя продължи 150 двубоя, в които отборите му регистрираха 124 победи и само 26 равенства.
Когато ви кажат, че Моуриньо е специален, повярвайте. Има защо!
Чети ни отново!
Снимка: Bolavip Soccer – Facebook
