Достигнахме до седмицата, в която ще дадем официален старт на най-дългоочакваното спортно събитие за годината.
За първи път в историята световното първенство по футбол ще събере отбори от 48 държави, които ще влязат в спор за най-престижното отличие в този спорт. Терените в три огромни страни ще се изпълнят с най-качествените футболисти. Феновете ще залеят стадионите. А ние ще изгледаме 104 мача. Нещо, което не се е случвало досега.
В тях ще има множество интересни мигове, куп красиви голове и десетки истории, които да отекнат във вечността. Има обаче и четири значими имена, към които ще гледаме с по-особен поглед. Най-малкото, защото техните бащи вече са били на голямата сцена. Някои дори са се качили на върха.
В следващите редове ще ви срещнем с четирима наследници, които предстои да изиграят първите си минути на планетарния форум. А сравненията с бащите им са нещо неизбежно. Макар и позициите им да коренно са различни.
ЛУКА ЗИДАН
Стартираме с Лука Зидан, който обаче няма да облече екипа на страната, за която баща му се превърна в легенда. Стражът ще играе за Алжир, тъй като във Франция няма място за него.
Синът на Зинедин Зидан е футболист на втородивизионния испански Гранада и през изминалия сезон записа 27 срещи с екипа на андлусийци. Представянето му е на ниво и беше трудно да не попадне в състава на Алжир за Мондиала. Особено, след като избра да защитава цветовете на родината на своите баба и дядо.
Лука Зидан вече има 7 двубоя зад гърба си за Алжир. Четири от тях бяха в турнира за Купата на африканските нации, където достигна до ¼-финалите в началото на годината.
Бащата, Зинедин, е със 108 мача за Франция, от които 12 са на три световни първенства. Още на първото от тях, през 1998 година, той стана световен шампион. Осем години по-късно отново беше на финал. И дори вкара откриващия гол, но след това направи нещо незабравимо. Във финалния мач в своята кариера той си изкара червен картон, с който цял свят ще го запомни.
ДЖУЛИАНО СИМЕОНЕ
На своето първо световно първенство предстои да участва атакуващият играч на Атлетико Мадрид Джулиано Симеоне. В своя клубен тим Джулиано играе под ръководството на баща си Диего Пабло Симеоне.
Най-малкият Симеоне е национал на Аржентина, дебютирал на 20 ноември 2024 година. От тогава насам има вече 11 сблъсъка и 1 гол. Тепърва обаче ще видим дали може да е полезен и на голямата сцена.
Баща му, освен велик треньор, беше и отличен футболист, подвизаващ се основно в средата на терена. Чоло Симеоне игра на три поредни световни първенства, започвайки също по терените в Съединените американски щати през 1994 година. Тогава той участва във всички 4 мача, включително при шокиращите поражения от България и Румъния. През 1998-ма записа още 5 двубоя, като беше и капитан на тима. Последните си две срещи Чоло изигра на Мондиал 2002. Това са само 11 от всичките му 106 сблъсъка за националния тим
НИКО ПАС
Много по-малко мачове, едва 14, за същия национален тим има Пабло Пас. Един от тях обаче е по време на световното във Франция през 1998 година. Пас играе като централен защитник, но никога не е бил на много високо ниво. Затова и напълно възможно да бъде надминат от своя син.
Нико Пас изпрати една невероятна кампания с италианския Комо, с който се класира за участие в Шампионската лига. Всякакви съмнения дали заслужава да бъде в състава на световния шампион бяха разсеяни. А и Нико вече има 8 срещи за „гаучосите“, като първата от тях беше още през октомври 2024 година.
Атакуващият халф дори отбеляза първия си гол за Аржентина през месец март и ще се надява да се разпише поне още веднъж на предстоящия голям форум. Към момента обаче изглежда като човек, който ще трябва да се задоволи с ролята си на резерва в тима на Лионел Скалони.
МАРКЪС ТЮРАМ
За последното име ще се върнем отново на френска вълна. За разлика от Лука Зидан Маркъс Тюрам няма нужда да сменя своята националност. Особено след поредната силна кампания за Интер. Нападателят вече има зад гърба си 33 срещи и 3 гола за „петлите“ и предстои да се озове на първото си световно, тъй като преди 4 години все още не беше реализирал своя потенциал.
Маркъс вече е на 28 и трудно ще настигне баща си, който игра на три различни планетарни форума, вдигна една титла и веднъж остана втори. Още по-впечатляващото е, че Лилиан Тюрам беше на терена във всяка една от 16-те срещи на Мондиал 1998, 2002 и 2006. Още повече, дори не изпусна една минута с екипа на „петлите“. За Франция бившият защитник записа общо 142 двубоя и само 2 гола, дошли в един мач по време на световното през 1998 година. Те бяха на полуфинала срещу Хърватия и донесоха успеха с 2:1, пратил французите в мача за титлата.
Интересното тук е, че Лилиан можеше да има и още един наследник на сегашния шампионат. Само че Кефрен Тюрам не попадна в плановете на Дидие Дешан. Халфът на Ювентус има 4 мача за националния отбор, но няма да ги увеличи още сега.
Чети ни отново!
Снимка: Seleccion Argentina in English – Facebook
