Сантасе: правила, точки и стратегия за начинаещи

сантасе

Сантасе е една от онези игри с карти, които се научават сравнително бързо, но могат да се играят добре само с практика. На пръв поглед всичко изглежда просто: събираш точки, правиш 20 или 40, използваш козовете и се стремиш към 66. Истинската игра обаче започва, когато започнеш да помниш излезлите карти, да пресмяташ риска и да решаваш кога да затвориш талона.

Ако тепърва започваш, това ръководство ще ти даде най-важното – правилата на сантасе, начина на точкуване и базовите стратегии, които веднага могат да подобрят играта ти.

С колко карти се играе сантасе?

Сантасе се играе от двама души с тесте от 24 карти. Използват се по шест карти от всяка боя:

Асо, 10, Поп, Дама, Вале и 9.

Всеки играч получава по шест карти. След раздаването се обръща една карта, която определя козовата боя, а останалите карти се поставят върху нея и образуват талона.

Играчът, който не е раздавал, започва първата взятка.

Докато в талона има карти, след всяка взятка победителят тегли пръв, а другият играч – след него. Така двамата отново остават с по шест карти, докато талонът не бъде изчерпан или затворен.

Сила и стойност на картите

В сантасе силата на картите е:

Асо → 10 → Поп → Дама → Вале → 9

Точковата им стойност е:

  • Асо – 11 точки;
  • 10 – 10 точки;
  • Поп – 4 точки;
  • Дама – 3 точки;
  • Вале – 2 точки;
  • 9 – 0 точки.

Общият брой точки във всички карти е 120.

Целта е да събереш 66 или повече точки чрез спечелени взятки и валидни обяви.

Тук има важна особеност: картата с най-висока стойност не винаги е тази, която трябва да изиграеш веднага. Асо и десетка носят много точки, затова често си струва да бъдат запазени за момент, в който шансът да вземат взятката е по-голям.

Как се печели взятка?

Докато талонът е отворен, правилата са сравнително свободни. Играчът на ход поставя карта. Вторият не е длъжен да отговаря със същата боя.

Ако двете карти са от една боя, по-силната печели. Ако вторият играч даде коз срещу некозова карта, козът печели взятката. Ако са изиграни две различни некозови бои, печели картата на играча, който е започнал.

Това дава възможност за тактическа игра. Можеш например да се освободиш от слаба карта, вместо да губиш силно асо или десетка.

След изчерпването или затварянето на талона правилата стават по-строги.

Тогава си длъжен да отговориш на поисканата боя. Ако можеш да дадеш по-висока карта, трябва да качиш. Ако нямаш от боята, но имаш коз, трябва да цакаш. Едва когато нямаш нито от поисканата боя, нито коз, можеш да изиграеш произволна карта.

Какво означават 20 и 40 в сантасето?

Една от най-важните възможности в играта е обявяването на комбинация от Поп и Дама от една и съща боя.

  • ако боята не е козова, комбинацията носи 20 точки;
  • ако Попът и Дамата са от козовата боя, получаваш 40 точки.

За да обявиш комбинацията, трябва да си на ход и да изиграеш едната от двете карти.

Обявата от 40 може напълно да промени раздаването. Ако вече имаш например 27 точки и успешно обявиш 40, сборът ти става 67 и вече си преминал необходимата граница.

Затова никога не гледай само спечелените взятки. Следи и възможните комбинации в своята и в противниковата ръка.

Размяна на козовата деветка

Деветката сама по себе си не носи точки, но козовата деветка има специална функция.

Ако я държиш в ръката си, можеш да я размениш с откритата козова карта под талона, когато си на ход и преди талонът да е затворен или изчерпан.

Ако я държиш и условията на играта позволяват, можеш да я размениш с откритата козова карта под талона.

Представи си, че козът е купа, откритата карта е Асо купа, а ти държиш 9 купа. Размяната е изключително изгодна: даваш карта за 0 точки и получаваш най-силната карта в боята, носеща 11 точки.

Затова винаги следи коя карта лежи под талона.

Какво означава „затваряне“?

Затварянето е една от най-силните, но и най-рисковани части от сантасе.

Когато затвориш талона, заявяваш, че смяташ да достигнеш 66 точки с картите, които вече държиш. След това повече карти не се теглят и започват строгите правила за отговаряне на боя, качване и цакане. Предимството е очевидно: противникът вече няма шанс да изтегли силна карта, коз или комбинация за 20 или 40. Рискът също е голям. Ако затвориш и не успееш да достигнеш 66, губиш раздаването.

Затова начинаещите не трябва да затварят „по усещане“. Преди това преброй точките си и прецени кои от останалите карти можеш реално да вземеш.

Как се печелят игрови точки?

Събраните 66 точки определят победителя в раздаването, но цялата партия се води с отделни игрови точки.

Обичайното точкуване е следното:

  1. Ако загубилият има 33 или повече точки, победителят получава 1 игрова точка.
  2. Ако загубилият има под 33 точки, но е взел поне една взятка, победителят получава 2 точки.
  3. Ако загубилият няма нито една взятка, победителят получава 3 точки.

Партията обикновено се играе до 11 игрови точки.

Точно затова границата от 33 е стратегически важна. Ако виждаш, че няма да спечелиш раздаването, понякога целта ти трябва да стане не 66, а поне 33, за да ограничиш загубата.

Най-важната стратегия за начинаещи

Първият навик, който трябва да развиеш, е да броиш собствените си точки.

Не чакай края на раздаването. След всяка взятка трябва приблизително да знаеш колко имаш.

Второ, следи асата и десетките. Това са най-ценните карти. Ако асото от дадена боя вече е излязло, десетката става много по-сигурна.

Трето, следи козовете. В тестето има само шест карти от козовата боя. Колкото повече от тях вече са минали, толкова по-точно можеш да прецениш какво държи противникът.

Четвърто, не харчи силните си козове за евтини взятки. Да използваш козово асо, за да вземеш две карти с обща стойност от 2–3 точки, често е лоша размяна.

И накрая – мисли за следващия ход, а не само за текущия. Сантасе не се печели с една силна карта, а с поредица от правилни решения.

Как да започнеш да играеш по-добре?

За начинаещия най-полезният алгоритъм е прост: 

  1. Брой точките си. 
  2. Следи асата и десетките. 
  3. Помни козовете. 
  4. Внимавай за 20 и 40. 
  5. Не затваряй без сметка.

След няколко партии ще забележиш, че все по-често можеш да предвидиш какви карти вероятно държи противникът. Именно тогава сантасето престава да бъде просто игра на късмет и започва да се превръща в игра на памет, пресмятане и стратегия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *