Сравнение между отборите, спечелили 10-тата и 15-ата титла от Шампионската лига
В първата част от опита за сравнение между тези велики състави на Реал Мадрид ти припомнихме за играчите, спечелили дълго чаканата „Ла Десима“. Сега е време да отправим детайлен поглед към футболистите на „Ла Десимокинта“ (б.а. – петнадесетата).
И петнадесетата не е само мираж
Десет години след първия си триумф в Шампионската лига Анчелоти извади следните 11, които спечелиха трофея, изправяйки се срещу Борусия Дортмунд: Вратар беше Тибо Куртоа, а линията от четирима в защита изградиха Карвахал, Антонио Рюдигер, Начо и Ферлон Менди, пред тях в диамант излязоха халфовете Едуардо Камавинга, Федерико Валверде, Тони Кроос и Джуд Белингам, а атаката беше водена от двамата бразилци – Родриго и Винисиус Жуниор. Веднага ще забележим едно повтарящо се име от 2014-а – Карвахал, а на пейката ще открием и Лука Модрич. Но с приликите до тук.
В този състав личеше най-много името на Винисиус, който стана автор на част от най-важните голове, включително за 2:0 във финала, две попадения за 2:2 в гостуването на Байерн в Мюнхен в полуфиналите и голът на успокоението срещу Лайпциг в осминафиналната фаза. Бразилското крило се отличи с общо шест точни изпълнения и пет асистенции, от които две при равенството 3:3 в първия четвъртфинален мач с Манчестър Сити. Сами може да видите огромната разлика в броя отбелязани голове спрямо Кристиано Роналдо, за когото стана дума в първа част, но приносът не изглежда по-малък. Все пак Вини взе участие в 11 гола в 10 мача, а и Реал Мадрид не отбеляза толкова много пъти във вратите на опонентите си, колкото през 2013/14.
И като стана дума за вратите, другата голяма разлика дойде от факта, че в първите 12 двубоя не пази Тибо Куртоа. Белгиецът беше контузен, но се завърна точно за най-важния мач, в който запази и суха мрежа. В осем от другите срещи видяхме Андрий Лунин, а четири пъти под рамката застана Кепа Арисабалага. Макар и да остана само с две сухи мрежи при своите изяви, украинецът блесна с две ключови спасени дузпи срещу Манчестър Сити, които класираха Реал на полуфинал.
Във всички 13 мача по пътя към титлата взеха участие само двама играчи – Родриго и Федерико Валверде. Бразилецът отново показа, че Шампионската лига е неговият турнир, след като се разписа пет пъти, а към головете си добави и 3 асистенции. Два пъти той порази врата на Ман Сити – по веднъж във всеки мач. Валверде пък имаше много по-ключова роля в средата на терена, както и в отбрана, но не пропусна да се разпише веднъж и то при 3:3 със Сити на „Бернабеу“, както и да отправи удара, след който Алекс Мерет си вкара автогол, донесъл победата на Реал при гостуването на Наполи в груповата фаза. Джуд Белингам и резервата Хоселу също имаха своя невероятен голов принос. Англичанинът се разписа четири пъти и подаде за още 5 попадения в 11 срещи, а испанецът вкара пет пъти в 11 мача, но го стори само в рамките на 273 минути. Двата му гола за обрата срещу Байерн на полуфиналите обаче ще останат в историята. От останалите титуляри само Дани Карвахал вкара и то веднъж, но го направи точно на финала. Десният бек изпрати най-силния си сезон откъм участие в голове във всички турнири. А това включваше и една асистенция в Шампионската лига в 10 срещи. Браим Диас пък помогна с два гола и 1 пас, довел до попадение, а по веднъж бяха точни Дани Себайос, който взе участие само в 3 срещи, както и младият Нико Пас, донесъл победата над Наполи в Мадрид в едва втория си от три двубоя като резерва.
В средата на терена Тони Кроос беше двигателят заедно с вече споменатия Валверде. Макар и да се отличи само с 2 асистенции, си пролича, че е почти невъзможно Реал да е на същото ниво без германеца. А и асистира на Карвахал за 1:0 във финала. Камавинга също помогна с 2 асистенции в 11 мача, но за разлика от Модрич, който взе участие в същия брой двубои, беше титуляр в 9 от тях, докато хърватинът стартира 3 пъти. Чуамени също блестеше повече с дефанзивните си изяви, които разгърна само в осем срещи.
И като говорим за изяви в защита, нищо нямаше да е същото без Тони Рюдигер и Начо. В последния си танц Начо изигра 12 мача, колкото и германския му партньор. Рюдигер ще бъде запомнен и с две асистенции, от които втората донесе обрата срещу Байерн. Начо пък бе на терена при всеки един от изящните защитни мачове. Ферлон Менди беше твърдият титуляр вляво и изигра 11 срещи, а още 4 на тази позиция добави Фран Гарсия. Златната резерва Лукас Васкес стартира в четири сблъсъка и се появи като резерва още 5 пъти и дори веднъж даде асистенция.
Участие в турнира с бялата фланелка имаше още за Едер Милитао и Дейвид Алаба, който заради контузии се появиха по 3 пъти. Може би единственото разочарование остана от факта, че Арда Гюлер така и не получи минути, но като нищо може да е важна част от състава, който да спечели шестнадесетата или седемнадесетата.
Едно е сигурно! Трудно е да сравняваш два състава на един клуб в период от десет години. Но ти можеш да го сториш благодарение на думите в първата и втората част на тази статия.
Чети ни отново!
Снимка: https://www.facebook.com/RealMadrid
Тopwin News: Кой състав на Реал Мадрид е по-добър – част 2
