От спасителният гол на Тонев до нова „геройска“ победа над Люксембург
Мъжкият национален отбор по футбол победи! Само по себе си това не трябва да е сензация, но за последните осем години се превърна в нещо рядко срещано. „Лъвовете“ на Илиан Илиев спечелиха гостуването си срещу Люксембург с 1:0 и още имат шанс да спечелят групата си от лига “C” на Лигата на нациите. Но защо точно осем години? Защо пиша тези редове след успех над Люксембург? Отговорът с една лека ретроспекция до шести септември 2016-а година.
СПАСИТЕЛНИЯТ ГОЛ НА АЛЕКСАНДЪР ТОНЕВ
Навръх един от най-големите празници у нас България беше изключително близо да изкопае дъното на футболната си история тогава. Селекцията на Ивайло Петев започна участието в световните квалификации за Мондиал 2018 с домакинство срещу най-скромния тим в групата – Люксембург. В нея фигурираха още Франция, Швеция, Нидерландия и Беларус. Всички смятаха, че можем да поведем в класирането след първия кръг. И това се случи! Но по кошмарен начин.
Нападателят Димитър Рангелов ни даде повод за радост с гол още в 16-ата минута. Това обаче се оказа единственият точен удар за България през първото полувреме, а 15 минути след началото на втората част Люксембург стигна до изравняване. Преминалият през ЦСКА Орелиен Йоахим не само изравни, но и донесе обрат за гостите с втори гол в 62-ата минута. Много скоро след това натурализирания халф на Лудогорец Марселиньо изравни, а 11 минути преди края Ивелин Попов беше точен за 3:2. България изглежда се измъкваше от трудна ситуация още на старта на тези квалификации.
Но… Секунди след току-що изтеклото редовно време на двубоя 19-годишният юноша от втория отбор на Шалке 04 Флориан Бонерт изравни и щеше да донесе историческа първа точка за своята страна срещу България. И то насред националния стадион „Васил Левски“. Все пак на пейката на „лъвовете“ имаше козове и един от тях беше в игра още от 64-ата минута. Александър Тонев, по онова време част от италианския елитен Кротоне, се разписа за крайното 4:3 с удар извън наказателното поле. Тонев спаси България от срамен резултат срещу Люксембург!
СЕРИЯ ОТ СРАМ
Победата, както вече казах, изкачи „лъвовете“ на първата позиция в подреждането в тази група. В крайна сметка логичното се случи и българите останаха четвърти с 13 спечелени точки след четири победи, равенство и 5 поражения в 10 мача. Успехът над Швеция даде надежди, но равенството в последния двубой с Люксембург показа, че не се върви в правилната посока. Или поне не го правят играчите, които вече друг селекционер беше избрал. Под ръководството на Петър Хубчев България отново трябваше да търси своето чудо, след като изостана срещу съперника си още в третата минута. Този път дойде само изравнителен гол на Ивайло Чочев. Домакините в онази среща отправиха повече удари от нашите национали, а изобщо не си спомням „лъвовете“ да са били дори близо до това, което бяха сторили само два месеца по-рано срещу шведите.
Поредният квалификационен цикъл отмина без да се постигнат желани резултати. Дойде нов, но и той беше разочароващ. И така до 2022-а, когато през ноември България трябваше да си намери съперник за контролна среща. И това се оказа точно Люксембург. Под ръководството на Младен Кръстайч нашите национали врътнаха нулево реми с опонент, който вече явно си беше от нашата черга. И пак изоставахме по удари и създадени положения. Ама нищо, дъното още изглеждаше далеч.
То дойде, когато обнадеждените от супер серията от осем мача без поражение фенове на футбола у нас напълниха стадион „Христо Ботев“. Пред 15 800 души България не просто не успя да победи Люксембург. България избегна загубата. България увеличи серията без поражение, но в нея останаха само две победи – 1:0 над Северна Ирландия и 1:0 над Танзания в приятелски мач. А гостите имаха по-добрите шансове за успех и се оплакаха, че лошото състояние на тревата им е попречило да разгърнат максималния си потенциал.
НАШЕ ЛИ Е ДЪНОТО?
След загуба с 0:5 в Белфаст от Северна Ирландия очакванията се изпариха. Дойде време България да гостува на Люксембург в петък вечер. Май повечето от нас очакваха нов срамен резултат, но май само това се оказа добре за България. Осем години по-късно „лъвовете“ отново спечелиха срещу тази „велика“ футболна нация. Героят беше повикания за първи път от сегашния селекционер Александър Краев. Той вкара след удар извън наказателното поле. Подобно на Тонев. Последваха обаче цели пет спасявания на героя на мача Димитър Митов. А Илиан Илиев сподели след срещата: „Беше грозно, но победата беше важна“. Има нещо вярно в тези думи. Беше грозно. Лично мен ме болеше да гледам този иначе доста равностоен и вълнуващ двубой. Беше и тъжно, защото се запитах дали вече не сме изкопали дъното…
От „Тонев ни спаси от срамно равенство срещу Люксембург“ до изглеждаща като геройска победа над този тим! Май това са си реалните възможности на националите ни. Дано греша и да спечелят геройски срещу Беларус. Защото имаме нужда от невъзпяти герои. А грешници сме всички, които продължаваме да милеем за един отиващ си спорт у нас.
Чети ни отново!
Снимка: https://www.facebook.com/BulgarianNationalTeam
Topwin News: Осем години стигат! Наше ли е дъното?
