Историята на спортните залагания датира много по-назад, отколкото би си помислил човек. През вековете няколко ключови събития са моделирали спортните залагания в това, което познаваме днес.
Произходът на спортните залагания
Дължим благодарност на египтяните, че са започнали залаганията на различни събития още през 4000 г. пр.н.е. и това е най-стария документиран случай, когато разглеждаме историята на залаганията.
Независимо дали става въпрос за игра на зарове или настолни игри (да, обичали са да играят достигналите до нас Мехен, Сенет, Двайсет Квадрата и Хрътки и Чакали), или спортове като фехтовка и състезания с колесници, те са открили тръпката от залагането на крайния резултат. Освен това са научили римляните не само на архитектура и скулптура, но са им показали и основите на залаганията и вълнението от тях.
Ако си гледал филма „Бен Хур“, знаеш всичко за кръвопролитната и изключително опасна природа на състезанията с колесници от Римско време. Но това, което филмът всъщност не изобразява, е хазартния елемент, който върви с тези надпревари, и значението му в историята на спортните залагания. Огромни суми пари са се залагали на състезанията, а залозите не са били плод на случайност, ами на задълбочено проучване на физическата форма на състезателя с колесница, скоростта и здравето на коня и репутацията на екипажа.
През лятото на 2024 всички сайтове за спортни залагания определяха коефициенти за олимпийските събития в Париж, но макар и на далеч по-елементарно ниво, гърците са правили това още около 800 г. пр.н.е.
Залагания в средновековна Европа
Залагания през Средновековието са се правели най-често за игри на зарове и хвърляне на монети, което се е случвало дори по време на неделната литургия.
Един от първите и по-примитивни примери за подобен на казиното подход към залаганията, е правен в хановете. Съдържателите и ханджиите са действали като банкери и заложни посредници, държейки имуществото на залагащите в замяна на пари от хазарт.
Но не само бедните са развили апетит за залаганията. Самият крал Едуард III губи 4 лири на хазарт, което се равнява на почти годишната заплата на общ работник по онова време. На Ричард I му се налага да забрани залаганията, когато армията му е в Светите земи, тъй като хазартните занимания са излизали извън контрол, отвличайки вниманието на войските му от поставените мисии. Още един крал, Джеймс I, поставя началото на първата британска лотария. Гражданите купували билети, а те били поставяни в барабан или казан и след разбъркване се вадело името на победителя. Приходите от лотарията са били използвани за финансиране на колонията Джеймстаун в Америка, където с пари от продажбата на билетите са строени колежи, пътища, канали, обществени и религиозни сгради.
Около петдесет години по-късно, през 1665 г, британски заселници от другата страна на океана построили първия американски хиподрум, ключово събитие в историята на спортните залагания в Съединените Щати.
Спортни залагания през 19 век
Във Великобритания конните надбягвания и залаганията на тях вече съществували от 16 век, но това се правило предимно между членове на благородничеството, в изолирана среда, вместо да бъде отворено за обществеността.
Крал Чарлз II поел грижата да гарантира, че всеки може да вложи парите си в игрите, правейки присъствието на състезанията отворено за широката публика, която започнала да се стича на най-големите събития. Междувременно кръчмари (отново те, да) и собственици на пъбове лобирали състезанията да се провеждат близо до заведенията им, за да могат да водят книги с резултатите, което пък ги прави първите букмейкъри в историята на спортните залагания в Обединеното кралство.
Осъзнавайки, че пиенето и хазартът не са добра комбинация, Законът за хазарта от 1845 забранил залагането в кръчмите, като за целта отварили специални магазини за залагания. Букмейкърите възприели много по-практически подход. Той включвал приемане на залози, записване на всеки залог и разпореждане като арбитри на такива залози.
По същото време, във Франция, Леон Сари, заедно с Шарл дьо Морни, собственик на пистите Maisons-Laffitte, застанали зад идеята „pari mutuel“ през 1857. Концепцията е залагащите да играят един срещу друг и изплащанията, базирани на популярността на печелившата селекция, остава и до днес, както се вижда от залозите с Tote.
Първите съвременни закони за залагане
Друга ключова дата в историята на спортните залагания в Обединеното кралство е 1960 г. Това е годината, в която бил прокаран Закон за залаганията и игрите. Той се стремял да премахне черния пазар на хазарта, който се случвал с незаконни букмейкъри, които приемали залози от залагащи от цялата страна. Целта на закона била да легализира залагането извън игрището чрез издаване на лицензи, 13 000 от които били раздадени през първата година, на законни букмейкъри.
Въпреки че това елиминирало нерегламентираните залагания, то допринесло и за падането на надбягванията с хрътки във Великобритания, като залагащите предпочитали удобството на местния си пункт за залагания пред пътуването до пистата.
Две години по-късно, подкрепено от новия закон, отворило врати първото британско казино, Clermont Club.
Законът за игрите от 1968 намалил броя на казината, насърчил проверката на букмейкърите по отношение на печалбите и техните практики и спомогнал за намаляване на организираната престъпност, свързана със залаганията.
37 години по-късно, Законът за хазарта от 2005 се занимава с появата на онлайн спортните залагания и в процеса въвежда предотвратяване на измами, проверка на възрастта, проверки на самоличността на клиента и рекламни ограничения, всички под надзора на Комисията по хазарта на Обединеното кралство.
Първите модерни букмейкъри
Хари Огдън се смята за кръстника на спортните залагания, като се има предвид, че той е първият, който е оценил всички участници в конни надбягвания в края на 18 век. Преди това имало само две възможности – залагане на фаворита или полето.
През 1923 Littlewoods, първоначално търговска компания в Ливърпул, започва да работи като компания за футболни басейни, като техният водещ продукт е „Treble Chance“, където играчите могат да избират да залагат на 10, 11 или 12 футболни мача от предстоящия уикенд.
След Втората световна война компаниите за залагания започват да предлагат формулата 1 (победа у дома) x (равенство) или 2 (победа на гост) за футболни мачове.
Онлайн спортни залагания
През 1994 Антигуа и Барбуда дава лицензи на компании за залагания, желаещи да предоставят хазартни услуги по интернет. Intertops записва името си в историята на онлайн спортните залагания като първата компания, която приема залагания по този начин през 1995. Малта и Квебек последват примера за издаването на лицензи на отдалечени оператори.
Промените, въведени от онлайн залаганията, включват правене на залози 24/7, появяването на залаганията по време на игра, наличието на повече спортове и пазари за залагане от всякога, както и въвеждането на бонуси.
Всичко по-горе допринася за спада в популярността на залагането в наземните магазини (пунктове), като удобството да се прави залог от вкъщи (залагането на смартфони идва по-късно) също е решаващ фактор.
Въпреки че букмейкърските пунктове предлагат приятен външен вид и комфорт на своите магазини, те водят загубена битка срещу силата на онлайн спортните залагания.
Ключова година в историята на борсите за залагане е 2000, когато стартира Betfair, позволявайки на клиентите да залагат един срещу друг, а не срещу къщата. Докато стигнем до спортните залагания във вида, в който ги познаваме и следим днес.
Чети ни пак за още истории.
