В първа част от този материал ви запознахме с някои любопитни съперничества между отбори, чиито стадиони са буквално един до друг.
Започнахме от 800-те метра, разделящи „Гудисън Парк“ на Евертън и „Анфийлд“ на Ливърпул. Преминахме през 500 метра между съоръженията на Естудиантес и Химнасия и Есгрима от Ла Плата. Не пропуснахме и разделените от една река стадиони на Нотс Каунти и Нотингам Форест. И завършихме с едва 300-те метра между митичните „Ел Силиндро“ на Расинг Клуб и „Либертадорес де Америка“ на Индепендиенте.
В следващите редове ще скъсим още дистанцията. И постепенно ще стигнем до двата гранда, поделящи един общ стадион.
ДЪНДИ ЮНАЙТЕД И ДЪНДИ ФК
Далеч не толкова популярни като имена и успехи, но с изключително близки стадиони са шотландските Дънди Юнайтед и Дънди ФК. Съоръженията им са буквално на една и съща улица, разделени само от 200 метра. От едното се вижда идеално другото. По-старият клуб е Дънди ФК, основан в края на 19-ти век, а през 1909 година се появява Дънди Юнайтед.
Но ще ви разочароваме, като кажем, че няма сериозни разделения между привържениците, които просто се забавляват. Понякога има напрегната атмосфера, когато двата тима се борят за оцеляването си в шотландския елит. Но толкова.
Успехите на двата тима са сравнително изравнени. Те имат по една титла на Шотландия. Но Дънди Юнайтед има повече пробиви в европейските клубни турнири. Тимът играе полуфинал за Купата на европейските шампиони през 1984 година и финал за Купата на УЕФА през 1987-ма. Също така има и два ¼-финала в този турнир. Дънди ФК достига до един ½-финал за КЕШ през 1963 година и един ½-финал за Купата на панаирните градове.
Връщайки се на местна почва Дънди Юнайтед има и една домашна купа повече във витрината си. Тимът триумфира два пъти във втория по-сила турнир. Дънди ФК обаче компенсира с три купи на лигата срещу две за Юнайтед. Също така и с два успеха за Чалъндж Къп срещу само един на градския съперник.
ПАРИЖ ФК И ПСЖ
Съвсем не кръвожадно, а по-скоро чисто ново е дербито между Париж ФК и доминиращия в момента в европейския футбол ПСЖ. Само една улица разделя стадионите на тези два тима. Разликата в успехите обаче е много по-голяма.
На „Парк де Пренс“ са виждали вече една Шампионска лига и бленуват за втора. ПСЖ е и 13-кратен шампион на Франция, който крачи към титла номер 14. Освен това има още редица трофеи. Те включват 16 купи на страната, Купа на носителите на национални купи, Интерконтинентална купа, 14 суперкупи на Франция и 9 купи на лигата.
Париж ФК е създаден преди Пари Сен Жермен. Клубът съществува от 1969-та, а година по-късно се обединява със Стад Сен Жермен, за да се получи ПСЖ. През 1972-ра обаче настъпва разцепление. След това ПСЖ тръгва по своя път, а Париж ФК остава отделен клуб. От този сезон 2025/26 тимът се завърна в Лига 1 след 46-годишно отсъствие от елита на френския футбол.
Стадионът на Париж ФК „Стад Жан-Буен“ се намира само на 20 метра от емблематичното съоръжение, на което ПСЖ играе домакинските си срещи. Да, неговият капацитет е едва 20 хиляди, но тепърва там ще се пише история.
ЕСПАНЬОЛ И УЕ КОРНЕЯ
Има обаче два испански клуба, които са с още по-близки стадиони. Едва 15 метра разделят съоръжението на елитния Еспаньол и разполагащия със само 3724 места стадион на Унио Еспортива Корнея. Това е тим, който играе в петото ниво на испанския футбол.
В историята си Еспаньол е носител на цели четири Купи на края. Освен това „папагалчетата“ се славят като големият градски съперник на Барселона. Те винаги са се опитвали да хвърлят прът в колелата на „блаугранас“.
УЕ Корнея никога не е бил в професионалния футбол в страната. Още повече, в 75-годишната си история има едва 15 кампании в третото ниво на футбола. А след две поредни изпадания се озова в петото. Клубът обаче стана доста популярен преди броени дни, когато Лионел Меси стана негов собственик.
ИНТЕР И МИЛАН
Най-странна обаче е историята на Интер и Милан. Те не са просто съседи. Те играят на един стадион, познат с имената „Сан Сиро“ и „Джузепе Меаца“. Съоръжението е построено от Милан през 1926 година, а през 1947 на него се нанася и Интер.
Истината обаче е, че стадионът е на град Милано и двата клуба плащат наем, за да го използват вече над 75 години. Въпреки че те се борят за големи успехи един срещу друг, могат да си поделят дома. Той сменя своите цветове в зависимост от това кой от двата тима предстои да домакинства на него. А атмосферата е ненадмината. Особено по време на дербито, предлагащо горещи емоции и много страст.
Интересното е, че успехите им са доста сходни. Милан има 19 титли от Серия „А“, Интер скоро ще дръпне с две. Купите също са повече за „нерадзурите“, които имат 9 срещу 5 за „росонерите“. Международните успехи на Милан обаче са значително повече със 7-те европейски титли. Интер има само три. Във витрината си и двата тима имат още постижения.
Те обаче са нещо наистина специално за един град, известен с модата, футбола и Дуомото.
Чети ни отново!
Снимка: dazn_futbol – Instagram
