Изминаха няколко дни, в които трябваше да помисля малко повече, за да мога да напиша тези редове. Защото, от една страна ми е тъжно за това, което се случва в любимия спорт на повечето българи. Но от друга, имахме поводи за още по-голяма гордост от тази, която можем да получим от този отборен спорт някога.
Крахът на българският футбол е факт от доста време насам и скоро няма да има събуждане от дългия зимен сън. Само за нас, болните фенове, остава да агонизираме всеки път, когато гледаме „лъвовете“ срещу най-класните и не толкова класните отбори.
Ако забравим футбола, обаче, положението със спорта у нас не е никак лошо! Много хора биха оспорили това, много хора биха опонирали на думите, които ще прочетете в следващите редове. Но нека се замислят. Нека кажат какво са направили те за българския спорт, за неговото развитие и за неговото бъдеще. Дали са дали поне едно дете на спорта ни, отгледано и възпитано с любов и отношение към това, което ще прави. Защото те са крайно необходими за първите крачки на всеки професионалист.
ТЕНИС
Не случайно започвам с този спорт, който вече е на светлинни години от най-добрите си времена у нас. И то на светлинни години напред! Навръх 6-ти септември получихме уникален подарък от двама младежи. Единият на 18, а другият само на 16 години. За първи път в историята на турнирите от Големия шлем имаше двама тенисисти от една и съща страна, които да си оспорват титлата при юношите. Това бяха Александър Василев и Иван Иванов. И напук на всички критици, сред които съм и аз, обясняващи как няма условия, как няма бази и треньори, Василев тренира и се готви основно в България.
Само преди месеци бяхме на крачка от това да гледаме същия този финал при юношите и на Уимбълдън, но тогава само Иванов достигна до битката за титлата. И успя да спечели! Направи го и в Съединените щати, където се наложи над своя две години по-голям сънародник след 7:5 и 6:3. Но самият факт, че гледаш финал и не знаеш кого да подкрепиш в него, защото и двамата състезатели са българи, е повече от изумителен.
И за всичко това трябва да сме благодарни, че го има Григор Димитров. Откровено ми се повдига, когато чета, че „той няма психика“ и „отново е паднал от някакви знайни и незнайни тенисисти“. Та това ни е най-добрият спортист през 21-ви век и то с разлика! Това е човекът, прославил името на България в един от най-гледаните спортове по цял свят. Нима са малко трите полуфинала в турнир от Големия шлем? Нима беше малко да го видим като световен номер три през 2017-та година, когато спечели финалите в Лондон? С харизмата си и уникалния стил на игра Григор продължава да радва любителите на тениса по цял свят. А и на възраст от вече 34 години, той се задържа в топ 30 на световния тенис. А там конкуренцията става все по-голяма с времето.
АВТОМОБИЛИЗЪМ
Все още не смея да напиша „Формула 1“, защото, да си признаем, на всички ни се иска. Иска ни се и през 2026-та да е „Формула 2“, но нека имаме търпение. България даде на света един от най-талантливите пилоти и то не в кой да е спорт. А този, който е най-близкият до най-гледаният по цял свят. Никола Цолов е име, които бързо научиха всички във Формула 4, а сега и във Формула 3. И не негови неточности, а проблеми в автомобила го лишиха от титла, за каквато само можехме само да си мечтаем, сядайки пред телевизорите, за да гледаме 20-те най-бързи мъже на планетата преди 4-5 години.
Дано Никола един ден е сред тях. Има потенциала, има качествата, има харизмата и аурата на шампион. И най-вече, той е „Българският лъв“!
БАСКЕТБОЛ
Български лъвове са и националите по баскетбол. Цяло чудо е, че те постигат победи, понякога и доста впечатляващи. Доста често и без най-добрият ни баскетболист през този век, а и може би за всички времена. Но да не преувеличавам, защото и назад във времето има хора, които да се поставят наравно с Александър Везенков. Това, което Саша прави с екипа на Олимпиакос в Евролигата, а и в гръцкия шампионат, е магическо. Само да можеше да играе по-често и за националите, но това не зависи изцяло от него.
А въпреки липсата на адекватно ръководство и качествено родно първенство, въпреки липсата на хубави баскетболни зали, с изключение на 4-5 в страната, България поддържа добро ниво в този спорт. Далеч по-добро от футбола.
А и не е само Везенков, който постига успехи. Просто е най-разпознаваем, след като успя да стигне и до НБА, макар и само за един сезон.
ДРУГИТЕ
И какво, само пет имена, само три спорта, а още сме до никъде. По-добре да спра до тук.
Дори не сметнах за нужно да обръщам внимание на Карлос Насар, защото той просто е номер едно и дълго време ще бъде на върха във вдигането на тежести.
Дори не сметнах за нужно да споменавам за художествената гимнастика, където имаме и ще имаме още много успехи.
Да не забравяме и волейбола, в който новото поколение само ни намигна лекичко с изявите си по време на Лигата на нациите това лято.
А имаме още и още, и още успехи в различни спортове. Хубаво е да им обръщаме малко повече внимание и да си насочим енергията към тях.
Не се притеснявайте, българи! Спорт има и ще го има у нас! Просто забравете за футбола и ще видите едно светло бъдеще.
Чети ни отново!
Снимка: US Open Tennis Championship – Facebook
