През настоящия век тенисът има своите незабравими герои. Хора, които възнесоха играта на съвсем друго ниво. И ако мнозина смятаха, че 14-те титли на Пийт Сампрас от турнирите от Големия шлем и осемте на Андре Агаси са нещо извънземно, то Новак Джокович, Рафаел Надал и Роджър Федерер сториха много повече.
Те обаче не са единствените европейци, които направиха така, че от началото на 2004 година само двама състезатели извън Стария континент да достигат до успех на някоя от най-престижните надпревари. Говорим за 88 титли, от които 86 останаха в Европа.
Да, 20 са за „Фед Експрес“, 22 за Рафа Надал и още 24 за Новак Джокович. Новото поколение в лицето на Карлос Алкарас и Яник Синер също допринася, а Анди Мъри и Стан Вавринка бяха по-честите изключения.
Само аржентинецът Гастон Гаудио, спечелил Ролан Гарос през 2004-та, и неговият сънародник Хуан Мартин Дел Потро са играчите извън Европа, спечелили турнир от Големия шлем от 2004 година до ден днешен.
Но Дел Потро е истински самотник, след като в рамките на повече от 22 години е единственият извън Стария континент с подобен успех. Той дойде на US Open през 2009-та. Говорим за една от общо 86 титли.
НАЧАЛОТО НА ВЕКА
В началото на века все още отекват успехите на Агаси и Сампрас, като двамата американци печелят общо пет отличия. Два пъти на върха се качва бразилецът Густаво Куертен. Лйетън Хюит добавя още два успеха.
Европейските триумфи са рядкост. Марат Сафин печели US Open през 2000 година, Горан Иванишевич печели на Уимбълдън през 2001-ва, а през 2002-ра до тила от Големия шлем ситигат шведът Томас Йохансон и испанецът Алберто Коста.
През 2003-та Хуан Карлос Фереро печели в Париж, след което виждаме дебютния трофей на Роджър Федерер на тревните кортове във Великобритания.
2004 ГОДИНА
И въпреки че Анди Родик прекъсва серията, Федерер налага истинска доминация през 2004-та, като не успява да спечели само Ролан Гарос. Той е за Гастон Гаудио. Но именно въпросната 2004 година ще се запомни с началото на европейската доминация в мъжкия тенис.
ЕВРОПЕЙСКИТЕ ТРИУМФИ ПРОДЪЛЖАВАТ
През 2005-та Марат Сафин печели в Мелбърн, след което е време и Рафаел Надал да стори немислимото във Франция. Федерер продължава да защитава успеха си на Уимбълдън, както и на US Open.
А от 2006 година швейцарецът и роденият в Майорка испанец не пропускат да грабнат всеки един възможен турнир, като за Федерер са всички титли без Ролан Гарос.
Новак Джокович прекъсва серията с дебютния си успех в Австралия през 2008-ма, но оставя отличието в Европа. След това отново Надал и Федерер си разменят титли, като виждаме първи триумф на испанеца в Австралия и на Уимбълдън, както и дебютната титла на швейцареца на Ролан Гарос. Европа печели 19 поредни титли от Големия шлем.
УСПЕХЪТ НА ДЕЛ ПОТРО
И изведнъж на сцената излиза Хуан Мартин дел Потро. Един аржентинец успява да хвърли бомбата в Ню Йорк, след като влиза като шести поставен, но накрая вдига отличието.
Дел Потро преминава със завидна лекота до ¼-финалите, като губи само един сет. В спор за място в топ 4 аржентинецът се справя с Марин Чилич след обрат от 0:1 до 3:1 сета. След това изхвърля Рафаел Надал, който не може да счупи каръка на турнира в САЩ, където по онова време все още няма успех. А победата е внушителна – 6:2, 6:2 и 6:2.
Във финала обаче е време за тежката артилерия. Дел Потро се захваща със задача да детронира победителя в последните пет години в тази надпревара и носител на цели 15 титли от Големия шлем. И началото не е никак обещаващо – 6:3 за Роджър Федерер.
Аржентинецът обаче изравнява сетовете след триумф в тайбрека. Само че очакваното се случва и след 6:4 Федерер печели третата част. Нов тайбрек носи равенство и решителен сет.
В него чудото се случва! Роджър Федерер е детрониран, а след успеха на Новак Джокович в Австралия преди повече от година и половина, има друг изненадващ шампион, нарушаващ хегемонията.
Никой обаче не предполага, че Дел Потро ще остане последният тенисист извън Европа, който да достигне до подобен триумф и до ден днешен.
ТОТАЛНА ЕВРОПЕЙСКА ДОМИНАЦИЯ
В началото на 2010-та Федерер спечели в Австралия, след това Надал превзе върха с три поредни победи, грабвайки най-после и US Open.
През 2011 година Новак Джокович започна да настъпва здраво. През 2012, 2013 и 2016-та дойдоха трите титли на Анди Мъри. Междувременно Марин Чилич поднесе една изненада в САЩ през 2014-та.
Някъде се намърда и Стан Вавринка, който донесе още радост на Швейцария с успехите си на Аустрелиън Оупън през 2014 година, Ролан Гарос през 2015 и US Open през 2016-та.
Но до турнира в САЩ през 2020 година нямаше кой да спре Федерер, грабнал последното си отличие през 2018-та в Австралия, Рафаел Надал и Новак Джокович.
Въпросната 2020 година беше съпътствана от пандемията ковид-19 и Уимбълдън не се проведе. След него австриецът Доминик Тийм триумфира на Откритото първенство на САЩ.
След това дойдоха нови успехи на Джокович и Надал, прекъснати само от Даниил Медведев през 2021-ва, отново на територията, на която виждаме сензациите – Съединените щати.
Карлос Алкарас се показа на голямата сцена там, но година по-късно. И от тогава насам има 7 успеха. Още два пъти спечели Джокович, а четири триумфа дойдоха за Яник Синер, чийто дебютен трофей беше в Австралия през 2024 година.
Общо 64 отличия бяха за европейци, откакто Дел Потро вдигна титлата от US Open през 2009-та. И не се вижда кога това ще спре. Защото в топ 5 на световния тенис са само европейци, макар и след тях да виждаме канадец, двама американци и един австралиец.
Чети ни отново!
Снимка: Juan Martin del Potro– Facebook
