Сезон 2025/26 в българския футбол е белязан от много интересни моменти. За първи път от 15 години насам имаме различен шампион. А отборът, който се превърна в доминант на родната сцена, няма да спечели трофей.
Уточняваме, че завоюваната суперкупа на страната от Лудогорец се води за сезон 2024/25, нищо че беше спечелена през февруари тази година.
Разградчани са заплашени и от това дори да не стигнат до европейските клубни турнири, което наистина маркира края на една епоха. Тимът в момента е на третото място в класирането с точка аванс пред четвъртия, но след два дни му предстои гостуване на шампиона. А Левски е мотивиран да вземе първи успех срещу разградчани.
Най-вероятно в Разград са се мобилизирали да изиграят четири силни мача и поне да не останат извън голямата тройка. Със сигурност обаче те са крайно разочаровани от случилото се този сезон.
НАЙ-ДЪЛГАТА СЕРИЯ ОТ ТИТЛИ В ЕВОПЕЙСКИЯ ФУТБОЛ
Лудогорец преследваше уникално постижение във футбола в Европа. Тимът спечели последните 14 титли на страната. Преди началото настоящата кампания не се виждаше кой ще го спре за петнадесетата поред, което щеше да е абсолютен рекорд.
Само два други отбора са успявали да натрупат 14 поредни успеха в родния си шампионат. Това са Сконто от Латвия и гибралтарския Линкълн Ред Импс. Сконто Рига триумфира във всяка година от 1991 до 2004 в своята страна. Линкълн пък неизменно е шампион на Гибралтар от 2003 до 2016-та.
Разградчани бяха устремени към това да стигнат до най-дългата серия от титли в даден европейски шампионат, но се провалиха. До този момент те имат 6 поражения и цели 9 равенства в 32 двубоя. Това ги оставя с едва 17 успеха, колко има и ЦСКА, където отчитат слаб сезон. Повече победи има шампионът Левски – цели 24, както и ЦСКА 1948, който е с 19.
ПРОВАЛЪТ
Любопитното е, че провалът не дойде в мачовете с преките конкуренти за предно класиране. Напротив, Лудогорец се сгромоляса срещу тимове, срещу които обикновено успява да натрупа актив. И именно тези двубои го правеха шампион толкова дълги години.
След първите четири кръга всичко изглеждаше нормално. Имаше ги трудните победи, но липсваха грешни стъпки. И тогава дойде нулевото равенство с Локомотив (София). То обаче все още не означаваше нищо.
Скоро след това обаче Лудогорец сбърка и на гости на Локомотив (Пловдив). Тимът се добра до точка дълбоко в добавеното време и то току преди да играе с лидера Левски. В деветия кръг разградчани си тръгнаха сухи от столицата, въпреки че „сините“ имаха по-добрите шансове да стигнат до успеха в мача, завършил 0:0.
Нулево равенство с ЦСКА, последвано от реми и със Спартак (Варна) у дома разклатиха сериозно „орлите“. А когато беше време грешките да се поправят, дойде поражението с 4:5 от ЦСКА 1948. Тимът дори изостана с 1:5 на стадиона в Бистрица и чак в края върна три гола, за да направи загубата по-почетна.
И нищо не стана по-добре. Лудогорец така и не можеше да спечели. Последва равенство на гости на Черно море във Варна и домакинска загуба от Арда Кърджали. И когато изглеждаше, че отборът се е върнал на победния път, дойде равенство със Славия. Това бяха още две загубени точки.
През пролетта надеждите бяха за голяма промяна. Особено след успеха срещу Левски за суперкупата. Победите в първите два шампионатни мача също даваха увереност. Но загубата от Ботев в Пловдив и то с човек повече, беше първият момент, в който се видя отстъпление.
Още в следващия кръг това резултира в равенство срещу Локомотив (Пловдив) у дома, което беше заличено с успех над Левски. Но сам по себе си той не можеше да компенсира. Все пак се видя импулс, след който тимът натрупа четири поредни победи. А „сините“ сбъркаха, макар и малко.
В 29-ия кръг обаче всичко приключи. Още тогава разградчани развяха бялото знаме след 0:0 с Черно море у дома. Рубиконът беше в Кърджали, където Лудогорец намери третия си тим, който да му вземе точки и в двата сблъсъка помежду им. Още повече, Арда триумфира за втори път срещу „орлите“ и ги отказа от битката за първото място.
Последвалата загуба от ЦСКА 1948 постави титлата в ръцете на Левски, а поражението от ЦСКА, трето поред за разградчани в шампионата, поставя отбора в незавидна позиция. И поражда съмнения дали изобщо ще продължи да съществува с тази своя сила и влияние.
КУПАТА
И нищо нямаше да бъде същото, ако Лудогорец беше успял да достигне поне до финал за Купата на България. Само че „орлите“ изхвърчаха и от тази надпревара. Нищо че на ¼-финалите те пречупиха прекия си конкурент за титлата в първенството. На ½-финал разградчани бяха повалени от ЦСКА, който изглеждаше по-мотивиран, по-боеспособен и по-грамотен технически.
Сякаш в Разград не искаха да успеят. Въпреки че през февруари и март това не си личеше. Сякаш не искаха да наваксат голямото си изоставане. Или поне да компенсират с един успех в турнир, оказал се досада за тях напоследък. А може би вече и силите им не достигаха.
Едно е сигурно. Видяхме края на една епоха в българския футбол. И е любопитно какво предстои.
Чети ни отново!
Снимка: PFC Ludogorets 1945 – Facebook
